В търсене на нужния баланс и за “Пътят към слънцето”

31 / 01 / 2010 г.
В търсене на нужния баланс и за “Пътят към слънцето”

Редовните посетители вече са забелязали, че от две седмици насам рядко актуализирам сайта. Обявих причината в един от коментарите към наскорошна статия, но смятам, че е време и за официално обяснение. Накратко: търся баланс. Ако досега се стараех през ден или два да има по някакъв нов материал в “От извора”, това беше за сметка на другите проекти, на първо място сред които е дебютната ми книга – “Пътят към слънцето”. Резултатът е, че сайтът се понапълни с новини, но (както някои от вас основателно коментираха) в тях преобладава мракобесието. Светлината и разделът “За духовното” като че няма как да се изравнят по публикации с разделите за политика и прочие мерзости. Възможно е да стане, но ще трябва да пускам материали заради едната бройка, което не ми е по вкуса. И все пак баланс ще има, твърдо съм го решил – на първо място като съсредоточа усилията си за окончателно шлифоване на книгата, в която Духът преобладава, а след това и като я пусна на сайта. (Още по темата)

Диктатура: Пасажерите “нямат право” да отказват голите скенери

28 / 01 / 2010 г.
Диктатура: Пасажерите “нямат право” да отказват голите скенери

Източник: Guardian.co.uk

Политиците пренебрегват съветите от защитниците на човешките права и не приемат варианта за проверка чрез потупване, когато скенерите започнат работа на (летище) “Хийтроу”. Пасажерите няма да имат право да отказват виртуалното претърсване на голо с тези скенери, когато устройствата бъдат инсталирани – потвърждават министрите. Алтернативата за претърсване чрез потупване, която е предвидена за американските летища, няма да е предложена (в Обединеното кралство и други еврпопейски тоталитарни държави – бел. И.С.), въпреки протестите на държавни институции. Скенерите разкриват голите тела и потъпкват правата за телесна неприкосновеност, дадени от международните закони. (Още по темата)

Сказки – vol.2

25 / 01 / 2010 г.
Сказки – vol.2

В света трябва да се воюва. Но с кого? Със смъртта. Обаче трябва да се разбира правилно това изкуство. Иначе постоянно ще ни следват грешките. Ще ви кажа как: Една майка, българка, праща сина си, мисля, в Германия да се учи. Била доста заможна жена, всеки месец пращала на сина си по 3–4–500 лева, но това било малко, парите не му стигали. Един ден той пише на майка си да му изпрати 1000 лева. Тя обаче му отвърнала: „Нямам пари, ще гледаш да намериш някоя малка работа.“ Но синът й заявява: „Ако не ми пратиш пари, ще се самоубия.“ Тогава тя, възмутена, му пише тъй: „Самоубий се, аз ще плюя на твоя гроб. Не искам син, който е страхливец, който не иска да работи, който се бои от работа в борбата с живота и иска да живее като баба.“ Думите не са точни, но са в този смисъл. Синът се опомня. И тази телеграма е поставена днес в рамки, а на въпроси той отговаря: „Тя ме спаси.“ Значи в света трябва да воювате с елементите на смъртта. А как ще победите? Само по един начин: като познаете Бога – началото на живота. (Още по темата)

Сказки – vol.1

20 / 01 / 2010 г.
Сказки – vol.1

Един ден докато се разхождал из царството си, царят видял на полето една крава. Тя му се сторила толкова красива, че пожелал да я купи. Изпратил един от слугите си да говори със собственика. Собственикът се оказал влъхва, мъдър старец, който отказал да продаде кравата, тъй като млякото, което давала, било единствената му храна. Слугата се върнал с отговора и тогава царят решил да постигне целта си със сила. Изпратил няколко члена от свитата си да му доведат добичето, но светецът просто вдигнал ръката си и ги парализирал, след което ги пуснал да си вървят, като им заръчал: “Кажете на господаря си, че той няма нужда от моята крава, той е богат и влиятелен, така че нека остави мен и кравата ми на мира, тъй като тя е всичко, което имам.” Царят побеснял и пратил цяла армия да му отнеме кравата, но магът отново ги приковал на място и ги отпратил. Царят започнал да си мисли: “Този старец трябва да притежава необикновени познания, откъде иначе има тези сили? Ще отида и ще открадна тайните му.” Царят се дегизирал и се представил на мъдреца: (Още по темата)

Покръстването на русите и България – допълнение (2/5)

16 / 01 / 2010 г.
Покръстването на русите и България – допълнение (2/5)

Автор: д-р Асен Чилингиров

Публикацията на материалите за покръстването на русите трябваше да завърши с приложените илюстрации. Тези илюстрации обаче нямат предназначение само да украсят и разнообразят на места сложния за разбиране текст, а същевременно да покажат нагледно, че съществуват и други, конкретни материални доказателства в подкрепа на изложената теза – извън посочените документи, като протоколите на синодите на цариградска патриаршия от 1030-те години и запазените в късни преписи руски летописи, останали с неподправен текст, за разлика от манипулираните сведения в официалната руска историография. С документална стойност са и монетите на българския цар Петър І, изработени в същите монетарници, където са били изготвени матриците за монетите на киевските князе и свидетелстващи за непосредственото участие на българската църква и българската държавна власт при християнизацията на Киевска Русия. (Още по темата)

Да си припомним как да се молим

14 / 01 / 2010 г.
Да си припомним как да се молим

“Моята молитва” на Ботев
Во кратце: Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер. От 1854 до 1858 година учи в Карлово, където баща му – Ботьо Петков, е учител. Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Ботев ратува за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература… (Още по темата)

Интимен преглед на някои реклами, предлагани от Google

13 / 01 / 2010 г.
Интимен преглед на някои реклами, предлагани от Google

Да ухапем нежно ръката, която ни храни…

Един наш писател – Пасков ли беше, друг ли?! – разправяше, че книгите били като децата:  отглеждаш ги, докато са малки, след което ги освобождаваш да водят свой живот. Същото разправят и чужди литератори като Стивън Кинг. Сайтът ми е като дом, но и като отгледано хлапе. За няколко години „От извора“ порасна достатъчно, за да може да си намери първата работа, от която да се издържа самичък. Помогнах му за начало, нали си ми е свидно… Не къде да е, а стана партньор на Google – сериозна корпорация с (дебели) връзки в ЦРУ, Пентагона, Министерството на пропагандата от „1984“ на Оруел и сама по себе си една от най-големите рекламни агенции в света. Знаех си, че хлапето няма да е много добре там, както и че с припечеленото не ще изхранва своя старец, но поне за данък-име (домейн) и наем на квартира (хостинг) ще припечелва. Какво ми направиха с детето! Развалиха го, направиха го неграмотно, пълнят главицата му с простотии. Сега ще се сдърпаме с Google – за начало нежно; ако пръстите на рекламните им отдели продължават да оставят мръсни отпечатъци по белия ми сайт, така ще се захапем, че ще прегризем всякакви връзки. (Още по темата)