Докато подготвям следващата голяма статия за политиката на Барак “Телепромптърния президент” Обама – и по-точно политиката на неговите господари от Уол Стрийт – предлагам следното четиво, в което главен герой е Кевин Дженингс. Кой пък е тоя? Поредният гуру на евгениката, намерил място в президентската администрация след такива тъмнила като майстор-кукловода Рам Емануел (споменат тук) и Джон Холдрън, съветник по въпросите на науката (повече тук). Та въпросният Дженингс е основател на GLSEN – Образователната програма за гейове, лесбийки и хетереросексуални – като сега има власт да обучава всички американски деца… с детско порно – буквално! Следват долнопробни текстове, моля, невротиците да не четат по-нататък. И все пак четивото е препоръчително за всички родители.
Повече за биографията на Дженингс ще намерите в правителствения сайт. Там е и увещанието, че GLSEN е “organization that works to make schools safe for all students” (сиреч организация, работеща да направи училищата сигурни за всички ученици). Мда, страхотно, но след като видим думите изразени в дела, се сблъскваме със същата “надежда” и “промяна”, които обещаваше Обама – извратени. Благородната организация, поставила си за цел да приобщи младите педерасти и лесбийки към нормалните им съученици, е съставила списък с препоръчителни книги, повишаващи самочувствието на младите хомосексуалисти и способстващи да се ограничи насилието срещу тях. Отделно са предложени и книги за преподавателите, които били “подходящи” за обсъждане в клас. Има изобилие, не е като да няма – книги за шести и седми клас в какви ли не жанрове: проза, мемоари, поезия…
Кевин Дженингс – вашият усмихнат педагог.
Журналистическо разследване на любезно препоръчаната литература показва, че тя е пълна с пищни описания на секс между ученици, между роднини, между деца и възрастни; с перверзни разкази за публична мастурбация, групови хомосексуални актове, прелъстявания на ученици от учители (и обратно!); порнографски поеми, мръсни вицове и дори се намират съответните на преждеказаното илюстрации… Впечатление правят и интервютата, в едно от които професионално жиголо възхвалява професията си, тъй като му била помогнала да преодолее ниското самочувствие. Равносметката е, че книгите на Дженингс и неговата GLSEN не допринасят за толерантността между младежите, а им налагат едно хипер сексуално светоусещане. Освен това някои от материалите имат подчертано расистко съдържание, заклеймяват хетеросексуалното общуване или подтикват към краен феминизъм.
Разследването е върху само 11 от скандалните книги, като в оригиналната публикация на източника ми са цитирани няколко десетки от мръсните текстове. По-долу предлагам малка извадка от тях – достатъчно е българските читатели да знаят какво ТОЧНО се задава и насам, както и да нямат грам съмнение, че подобна изврат, рано или късно, няма да ни подмине. Англия се смята за опитното поле на Европейския съюз, а там положението вече е по-страшно и от това в САЩ. Децата още от крехката предучилищна възраст ще бъдат “сексуализирани”. И то в контекста да приемат педерастията като новата норма, също като тези училища в Калифорния. Подготвя се образователна система с посланието “имате право на поне един оргазъм на ден”. Съдебните дела, заведени от разярени родители няма да помогнат. Дори напротив – родителите, отказващи да допуснат децата си до перверзните часове в училище, ще бъдат глобявани.
ВНИМАНИЕ! Детско порно…
“Имах активно хомосексуално детство, като някак успявах да избегна венерическите болести през най-ранните си години. Още преди първи клас бях сексуално активен с много приятели. Всъщност нашата групичка редовно бягаше от часовете по литература, като се събирахме в тоалетната, за да си правим фелацио. […] Не хванаха никого от нас, ама ние и не се притеснявахме. Всички знаехме, че това, което правехме, не е за обсъждане пред възрастните и го разглеждахме като забава, нещо като потайна дейност. Не се чувствахме и виновни; смятахме, че всеки го прави като нас. Че защо не?” (Из книгата Reflections of a Rock Lobster, стр. 13)
“Сядам на твърдата земя и се предавам на тихия плач. Вадя застарелия си кур (ориг.: cock) от дънките, сякаш искам да я маркирам с наслада, за да мога след това да я намеря и препрочета с разбиране. Някога си представях, че е моя отговорност да лъскам бастуна навсякъде. […] Слабините ми се тресат като будилник, някаква помпа се задвижва и след кратък полет спермата ми пада на сивата земя. Пристъпвам сковано и плитко, изпразнен за целия ден напред, а угризенията от остатъчното удоволствие ме карат да потръпвам доволно.” (Из Queer 13, стр. 16-17)
Илюстрация от книгата Revolutionary Voices, стр. 103, където се описва процесът, при който момчето се превръща в мъж. Някога е било осъдително от обществото бащата да подари проститутка на сина си, навършващ пълнолетие… А в администрацията на Обама е съвсем нормално училищен наставник да сочи на бойскаут (пионерче) “как го правят мъжете”.
(Героят в следния текст е 13-годишен) “Не помня дали се съгласих, или не, но той успя да ме вкара в тоалетната на една близка прогимназия, за да си “поиграем”. Между прегражденията, осветени от флуорисцентни лампи, някои от тях изгорели или премигващи, той опита да ме целуне, ама на мен ми беше гадно. Той осмука зърната ми и си поигра с пишката ми. Нямах представа какво да правя. После поиска да налапам неговата. Някак знаех, че това трябва да направя, но просто не можах да си наложа да поставя в устата си неговия грозен и миризлив кур. Когато се опита да ме насили, така се задавих, че повърнах. Непоколебимо опита и да го вкара в задника ми. За щастие, свърши преждевременно. Вдигна си панталоните и ме остави в тоалетната да плача, бях объркан, изплашен и се молех на Господ да прости ужасния ми грях. […] Този случай не ме отказа от мъжете, а ме направи по-объркан и жаден (за мъже). […] Скоро вече прекарвах повечето си време по моловете в търсене на секс по тоалетните. […] Опасявах се от нещата, които правех, както и че Господ ще ме осъди, но наистина тези сексуални връзки ми харесваха. Усещането да правиш това (на друг мъж), а после и той на теб, беше толкова дяволски готино.” (Из Queer 13, стр. 43, 44 и 45)
Книгата Revolutionary Voices предлага на стр. 171-176 интервю с професионално жиголо. Извадки от него:
Как стана така, че се захвана да печелиш от секс?
Ами, преди да стигнем до това, искам да кажа как се захванах със садо-мазо практиката като цяло. Аз съм гей между другото. […] Около март миналата година един приятел ме попита дали имам фантазии за изнасилване; искаше да знае какви са. Осъзнах, че никога не съм фантазирал. Като се замислих, фантазиите ми бяха все за удари с камшик. Почнах да чета садо-мазо истории и така почна интересът ми за секса (професионалния). […] Пуснах обява във вестника, че искам да го правя с различни хора, като осъзнах, че това, което ще правя, ще ми осигурява доста пари. Много приятели в порно индустрията ме питаха: “Що не таксуваш това, което правиш?”
Подобри ли се мнението ти за самия теб откакто се захвана с това?
Чувствам се много по-спокоен и уверен в себе си. Мисля, че това се дължи на садо-мазо фетиша и овладяването на собствените ми сили.
Друг цитат от същата книга (стр. 97), в който сексът с произволни партньори отново се представя като средство за лечение на ниско самочувствие:
“В гимназията имах проблем с теглото. Подобно на милиони американски момичета, мразех тялото си. Хранех се, без да се владея, и вярвах, че никога няма да съм нормална. Болезнено завиждах на слабите, атрактивни жени. […] Бях изумена от това, че някои мъже ме харесваха. Вярвях, че ако контролирам теглото си, ще си осигуря вярност от гаджето. Тези, които ме напускаха, забелязваха огромното ми тяло. А когато някой оставаше (с мен), бях ненаситна за секс.”
Според препоръчителния шедьовър In Your Face (“Право в лицето ти”), стр. 100, педофилите в интернет са любящи чичковци и децата се уверяват в това, когато контактуват с повече от един:
“Първия път, когато казах на някого, че съм гей, бях на тринайсет или четиринайсет години, може би по-скоро четиринайсет. Бях първа година в гимназията, в кръжока по информатика, където срещнах един пич, който ме заговори и темата стигна до това какво е да си гей; казах му, че може би съм такъв. […] Няколко месеца по-късно, имах сходно изживяване. Срещах се и с други хора, но стана така, че чрез компютъра пак се запознах с трийсет и три годишен мъж, който впоследствие се влюби в мен. Не мога да кажа, че (връзката ми и с него) беше белязващо събитие в емоционален план, но беше и същевременно някак белязващо, защото все пак имах връзка с двама трийсет и три годишни, които ме обичаха.”
И расизъм за подправка към малката извадка детско порно дотук:
“Присъединих се към редица хомосексуалистки организации на американци с азиато-тихоокеански произход. Станах и активист на кампания срещу СПИН, като раздавах презервативи на цветнокожи. Докато вървях по улиците и ги раздавах, търсех цветнокожи, но понякога беше трудно да ги разгранича (от белите). Викам си: “Тоя дали е филипинец? Чакай, може би е латино-американец.” И още: “Това момиче мелез ли е, защото май има руска и еврейска кръв.” Като почна да предполагам произхода на някого, ме е срам. Ама се случва доста често.”
Да, расизмът е обърнат, сиреч срещу белите. На белите, както изглежда, не им се полагат безплатни презервативи в Америка. Никъде не е обяснено защо. Освен неколцина журналисти никой и не пита. Горното пак е от Revolutionary Voices – стр. 108, понеже другите книги са твърде, твърде порнографски. Предполагам никой не се вълнува от подробно описание в интимните занимания между братовчеди или “как се дегустират момчешките сокове”.
Ако все пак искате да знаете още, не си правете труда да четете – почакайте! Може да го чуете от децата си, след като се върнат от час по литература. Притрябвал им моралът на Талев или пък да знаят за оня фустогонец Ботев…
“1. Пишешите лесно се отклоняват от темата.”
Факт.
“2. Отклоненението бързо се превръща в лични пререкания.”
Факт, но смятам, че засега държа под контрол страстите в коментарите на моя сайт.
“В този смисъл каква е връзката между статията и вашия личен конфликт с izidar?”
Връзката е, че конфликтът ми с izidar беше по повод на статията. Изгонването му беше породено от коментар в друга тема, където недвусмислено се обяви за поддръжник на Черната ложа. Никой нe може да си прави нечестивата пропаганда на моя територия – запрещено!
“Разбирам, че сте болезнено чувствителен по темите, засегнати в този сайт, но мисля, че реагирате неадекватно на предложението на sprihav за избягване на обиди и замяната им с аргументи.”
Благодаря за мнението.
“Не може да очаквате всички да са съгласни с вас, дори и знаейки, че ги грози изгонване от сайта. Това се нарича просто цензура.”
Да, тук има цензура, което никога не е било тайна. Не очаквам никой да е съгласен с мен. Дори напротив. Водя си моя политика в “От извора” – предлагам един безплатен продукт: ако на някой му харесва, да заповяда и да го ползва както намери за добре! Ако на някой не му харесва тук, прав му път – виртуалният свят е толкова широк, колкото и реалният.
Декларирам за пореден път, че тук няма демокрация!
Презирам демокрацията във всичките нейни форми и изражения.
“И един директен въпрос към вас: Вие за Христос ли се смятате?”
Да кажем, че смятам Христос за мой най-висш модел за подражание.
“Ако смятате, че няма нужда да се аргуметирате, то тогава няма смисъл да пишем каквото и да е.”
Винаги се аргументирам за нещата, които се нуждаят от аргументация. Много рядко се аргументирам за неща, които не се нуждаят от аргументация. Правя го, докато преценя, че има смисъл, а събеседникът ми има искрен интерес. Още по-рядко се аргументирам, когато ме атакуват с лъжи, голословни твърдения и провокативни въпроси. Ако трябва да оборвам с подробна аргументация десетките глупости, които чувам или чета всеки ден, няма да ми остане време за нищо смислено.
Izidar не заслужаваше и една третина от вниманието, което му отделих. Същото важи за другият изгонен гост – Станка.
Обобщение:
Когато трябва, проповядвам и се аргументирам като Христос. Когато трябва, гоня блудниците от храма, без да се аргументирам, и ги наричам “прасета”, “рожби ехидни” и “сатанинско сборище” – пак като Христос. Смятам, че това беше достатъчно ясно посочено в примера с Христос. Друг е въпросът, че вие предпочетохте да не осмислите аргументацията ми, а да я обърнете срещу мен с провокативния си директен въпрос.
Един директен въпрос и от мен – вие съгласен ли сте с izidar? Да разбирам ли, че му адвокатствате? Ако сте му съмишленик, още сега ви отговарям на запитването: Няма смисъл да пишете тук занапред.
Ако въпросите ви наистина са принципни, може и да се спогодим.
Първо задължително прочетете това!
Този Изидар или Изидор си е един типичен пре-досаден (а лично за мене и гнусен) педал! И тъкмо ей това им държане (на педерастите) ги прави най-противни – че те засипват с празни фрази, безсмислени словосъчетания и т.н. от които обаче задължително струи отвратна комплексарщина целяща да покаже че те не само не са отклонения от нормата, ами са едва ли не квинтесенцията на нормата! Пфу! Защо не вземе този Исидор да попрочете Стария Завет, книгата Изход и да види всепризнатия от всички евреи за техен учител Моисей как се е отнасял към мъжеложството, скотоложството и ламтежа към злато (пари). Абе, спор с педераст – загубено време и сили!
Владо Помаков
До господин Стаменов.
Много неща искам да напиша, но немога да си го позволя. За много неща има забрана да се изнасят пред света. Изнендах се от някои цитати които се публикуваха в този сайт, те са почти на ръба, но очевидо е дошло времето за тях. Хората се пробуждат, това е добре. Преди години, когато съвсем чистосърдечно изнесохме подобна информация – цитати без промяна, ни нападнаха, обвиниха ни в расизъм, забраниха литературата. Разбрах че хората не са готови за Истината, вече внимавам повече понеже отговорноста е много голяма. Цитатите са много хубаво нещо, но ако искаш да навлезеш в дълбочина, ти препоръчвам да четеш в оригинал. Вярвам че Духа ще те води по подходящият път да израстнеш постепенно и добиеш сила; понеже когато се изправиш пред истина, която не е по силите на твоето разбиране се иска сила и смирение. По-късно вече идва и промяната на разбиранията, но всичко става постепенно и се иска време.
Иване, душата ти много ми харесва понеже е чиста. Знам, че грешките които правиш и ядливият ти тон не са продиктувани от лоши намерения. Твоите намерения са добри, но поради неразбиране правиш много пропуски и се държиш лошо като обиждаш неоснователно. Сега ти не се обиждай, аз нямам лоши намерения. Също да ти направя забележка, че не си вадиш поука от това, което хората ти казват, а това е полезно. честно казано аз съм изненадан че прочетох някои много положителни неща в моя защита, не съм очаквал. Това значи че българският народ се пробужда, това ми дава сила и оптимизъм. Все пак има още много работа… Което ми напомня да кажа, че аз съм работил по много материали относно възпитанието на децата според новите методи на 6 -тата раса. Все пак да спомена че тези неща не са включвали каквито и да е сексуални моменти, това го казвам не че се хваля, но нали знам че вас все тези неща ви интересуват
Ключовият момент е чист подход – Любов към Истината. Това решава нещата. Аз видях, че ти имаш този подход, което ме радва. ще ти пиша пак като има време
Обмислям да направя и свои блог за да се даде по-силен отпор на сатанизма, църквата и хомофобията, които са 3 лица на едно и също нещо.
Успех в твоят път
@izidar
Две неща:
1. Казваш, че искаш да ми пишеш пак. Недей! Пускам това твое мнение по изключение.
2. Пускам го не за друго, а за да покажа дори на адвокатите ти, че никого не гоня случайно или незаслужено. Ласкателствата ти са жалки, а с всичко останало в този коментар се подписваш под онова, което вече ти казах: Че си поредното леке, напуснало България и развило комплекс за превъзходство. Казах същото и на другият изгонен гост – Станка. И тя беше като онази мравка, която се качила на главата на професор и се обявила за царица на познанието.
Едно ти признавам – това, което си писал за обучението на деца по “новите методи на шестата раса”, ме развесели. Ако наистина развиваш успешно такава дейност в чужбина, това само показва сред какви изостанали, наивни и заблудени души си се инфилтрирал.
Е, тука такива баламурници няма, така че: сбогом!
Препрочитах материала и коментарите към него.Стопанино,искрено ти съчувствам – никак не ти е лесно.Сигурна съм,че доста хора четат сайта,вероятно не са малко и тези,които обличат в думи злобата и неприязънта си.
Обаче я сега нещо за усмивка.Винаги съм се чудила на практикуващите професията жиголо как се справят.Жените могат да имитират оргазъм,но мъжете?!
Това беше просто закачка.Но ако трябва да съм сериозна – струва ми се,че разложението започва да обхваща и българите.Либерализмът в нравите уж го възприехме от Запада,но един познат англичанин каза за българките,че се обличат като проститутки.Имаше предвид,че почти всички млади жени ходят денем с оголени пъпове и дълбоки деколтета.