Автор: д-р Асен Чилингиров
Едва ли в цялата съвременна историография би могла да се посочи някоя друга тема – или по-скоро комплекс от теми, свързан с тъй много заблуждения и неверни интерпретации на исторически извори и документи, но също и на паметници на материалната култура – като комплексът от теми, на който е посветено настоящото изследване. Напълно произволно се манипулират, подменят и интерпретират имена и понятия с определено и установено от много столетия значение – имена на исторически личности, за чийто живот и дейност днес науката разполага с писмени документи и свидетелства на съвременници на историческите събития, за които досега никой не е намерил основания да оспори. Но това не пречи на известни институции да идеологизират принципи и схващания, които практически засягат всички области на живота, на духовната и творческата дейност, на религията и мисълта, на културата и изкуството и техните традиции в индивидуалното и колективното творчество на един народ в продължение на цялото негово съществуване в течение на много хилядолетия. А този народ е нашият! На територията, която обитава от най-дълбоката позната на съвременната историография древност, той е оставил свои следи от всички исторически епохи, за които имаме сведения.
Тези следи включват не само първите зачатъци на земеделието и на художествената обработка на благородни метали, но и първите писмени паметници на нашия континент. И което всички историци оспорват, независимо от данните на историческите извори и на материалната и духовната култура: създаването на първите християнски църковни общини в Европа, учредяването още в първия век на нашата ера на християнска религиозна общност по цялата централна, западна и източна част на Балканския полуостров, създала до края на ІV век такъв брой църкви, какъвто останалата част на Европа няма да притежава дори половин хилядолетие по-късно. Но също така и богослужебна книжнина на своя език и със своята писменост, която ползва от незапомнени времена и която книжнина той дава и на останалите народи от същата езикова общност, за които е прието обозначението «славянски народи» – повечето от тези народи я използват за своето християнско богослужение и до сега.
Личността, на която е посветено това изследване – Урфил, играе централна роля в нашата – и само в нашата! – духовна и културна история. Но не и в историята на германския народ, с която няма и никога не е имала нещо общо. Тя се появява в много важен момент от нашата история – втория по-важност след протеклото три века преди това основаване на първите църковни общини по цялата територия, заемана от нашите предци, включваща и Североизточното Причерноморие с Дунавската низина до Егейско и Адриатическо море. Този момент е свързан с изграждането на единна църковна общност на нашия народ, с определянето на нашата духовна идентичност в изповядването на учението на Христа и неговите апостоли, която през цялото средновековие до ХІХ век очертава насоката на неговия път в историята на човечеството, в която той със своя език и със своята писмена и образна култура ще изиграе решителната роля при разпространението на християнството сред народите, обитаващи Източна Европа и далече отвъд нейните граници.
Германските учени от съвременната епоха присвояват тази личност за тяхната история, съчиняват ѝ биография, съответна на техните представи, без да разполагат с каквито и да било потвърждения и основания в историческите извори и дори я назовават с име, което не знае никой неин съвременник – Вулфила. А както беше отбелязано, в случая става дума за една историческа личност, добре позната на нейните съвременници, играла важна роля в духовния, религиозния и политическия живот на своето време и оставила дълбоки следи в културата и историята на човечеството до ден днешен, а и далече отвъд нашето време.
Нейното истинско име са познавали всички историци и хронисти на епохата – независимо от техните политически и религиозни убеждения. То е отбелязано на важни документи. А някои от тези съвременни автори споменават в своите трудове и редица подробности за произхода, живота и дейността на Урфила и дори дават несъмнено автентичен препис от неговото идейно и религиозно верую, съдържащо се в духовното му завещание към бъдните поколения – християнското верую на неговия народ, което той ще отстоява от тук нататък в своята история. За това верую хиляди, обявени от неговите врагове за еретици и противници на „правата“ вяра, са предпочитали през следващите векове да изгорят на кладите, отколкото да се откажат от убежденията и от вярата си.
Целият материал в PDF формат с библиографски бележки.
Статията е част от сборника „Готи и гети – изследвания II“.
Книгата може да се поръча от цялата страна от „Български книжици“.
-----
Изтегли като PDFДруги материали, които ще харесате:
» Цяла книга: „Мадарският конник“ от Петър Георгиев
» Цар Симеоновият Съборникъ - изследвания I: допълнено издание
» „Убий Сабазий, убий българина“: второ допълнено издание
» Кой е дарителят на Ивановските стенописи (2011)
» Вулканите, наводненията, археологията и политиката - допълнения
» Готи и гети, изследвания II, второ допълнено издание
» Цяла книга: «Праславянските племена» от Чавдар Бонев
» «Убий Сабазий, убий Българина» - нова цяла книга
» Православната църква
» Пълната версия на книгата «Готи и гети - Изследвания I»
24.01.2010 г. в 11:00 ч.
Че готите и гетите на всеки нормален човек , би трябвало вече да му е станало ясно.
Тук ще приведа още една голяма “тапа“ на зомбираните от немските професори и съветски академици , които си въобразявт ,че истината може да бъде скрита .
Ето мястото от коментара на св. Йероним към книга Битие (liber Hebraicorum Quaestionum in Genesim, 27 – PL XXIII, c. 998-1000):
„(Битие 9:27) ‘Нека Бог разшири Яфет, и нека той се засели в шатрите на Сим.’ От Сим произлизат евреите, от Яфет – множеството на езичниците. И тъй понеже е широко множеството на вярващите, той е получил името си „Ширина“ от думата ширина, което се казва (на еврейски) „яфет“. А това, което казва: ‘и нека се засели в шатрите на Сим’, е пророчество за нас, които ще се заемем с изучаването и познанието за Писанията, след като Израел бъде отхвърлен…
(Битие 10:2) ‘Синове на Яфет: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тубал, Мосох и Тирас.’ На Яфет, сина на Ной, се родили седем сина, които притежавали земята в Азия от Аман и Тавър, планини в Целесирия и Киликия, чак до река Дон, а в Европа чак до Гадира, като оставяли имената си на места и народи. Впоследствие повечето от тях били променени, но други са останали, както са били. От Гомер са галатите; от Магог – скитите; от Мадай – медите; от Яван – йонийците, които се наричат и гърци: оттук е и Йонийско море. От Тубал са иберите, които се наричат и испанци, от които са келтиберите, макар и някои да подозират, че от него са италийците. От Мосох – кападокийците: оттук и градът, който до ден днешен се нарича при тях Мазека (от друга страна Седемдесетте преводачи смятат, че кападокийците са от Кафторим). От Тирас – траките, чието име не е чак толкова променено. Зная, че един автор, както с оглед на настоящия пасаж, така и с оглед на Йезекиил, е съотнесъл Гог и Магог с историята на готите, които наскоро безчинстваха из нашите земи, но дали това е вярно, проличава от края на самата война. Във всеки случай всички предишни учени са имали обичай да наричат готите по-скоро гети, отколкото Гог и Магог. И така, тези седем народа, за които споменах, че произлизат от потомството на Яфет, обитават северната част на света.“
Както виждате , св. Йероним смята, че от Магог произлизат скитите, и не се съгласява със свързването на Гог и Магог с готите (както е смятал неназованият по име Амброзий, очевидно използвайки набезите на готите като аргумент за правотата си)