“Моята молитва” на Ботев
Во кратце: Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер. От 1854 до 1858 година учи в Карлово, където баща му – Ботьо Петков, е учител. Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Ботев ратува за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература…
Стихотворение номер 1 в личната класация на вашия (не по-малко) революционен Стопанин. Защото, както казва чичо Джорд Оруел, революцията не е това, което бленуват Червените, а се изразява в следното: “During times of universal deceit, telling the truth becomes a revolutionary act.” (Ако във времена на всеобща заблуда говориш истината, това е революционно дело.)
МОЯТА МОЛИТВА
“Благословен Бог наш…”
О, мой Боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, Боже -
мен в сърцето и в душата…
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, Боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, Боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…
* * *
И една чудна молитва, представена като песен,
от моя щатски връстник Крис Слай:
I’ve had just enough of the spotlight
When it burns bright
To see how it gets in the blood
And I’ve tasted my share
Of the sweet life
And the wild ride
And found a little is not quite enough
I know how i can stray
And how fast my heart could change
Empty me
Of the selfishness inside
Every vain ambition
And the poison of my pride
And any foolish thing my heart holds to
Lord empty me of me
So i can be
Filled with you
Ive seen just enough of the quick buys
Of the best lies
To know how prodigals can be drawn away
I know how I can stray
And how fast my heart could change
Empty me
Of the selfishness inside
Every vain ambition
And the poison of my pride
And any foolish thing my heart holds to
Lord empty me of me
So I can be
Filled with you
Cuz everything is a lesser thing
Compared to you
Compared to you
Cuz everything is a lesser thing
Compared to you
So I surrender all
Empty me
Of the selfishness inside
Every vain ambition
And the poison of my pride
Empty me
Of the selfishness inside
Every vain ambition
And the poison of my pride
And any foolish thing my heart holds to
Lord empty me of me
So I can be
Lord empty me of me
So I can be
Filled with you.
Filled with you
Empty me
