В търсене на нужния баланс и за “Пътят към слънцето”

Редовните посетители вече са забелязали, че от две седмици насам рядко актуализирам сайта. Обявих причината в един от коментарите към наскорошна статия, но смятам, че е време и за официално обяснение. Накратко: търся баланс. Ако досега се стараех през ден или два да има по някакъв нов материал в “От извора”, това беше за сметка на другите проекти, на първо място сред които е дебютната ми книга – “Пътят към слънцето”. Резултатът е, че сайтът се понапълни с новини, но (както някои от вас основателно коментираха) в тях преобладава мракобесието. Светлината и разделът “За духовното” като че няма как да се изравнят по публикации с разделите за политика и прочие мерзости. Възможно е да стане, но ще трябва да пускам материали заради едната бройка, което не ми е по вкуса. И все пак баланс ще има, твърдо съм го решил – на първо място като съсредоточа усилията си за окончателно шлифоване на книгата, в която Духът преобладава, а след това и като я пусна на сайта.

Като цяло “Пътят към слънцето” е готова от две години. В моето символ верую (подробно описано в творбата) няма и не може да има никакви случайности – това важи и за забавянето на книгата. Когато бях на 24 години, вече имах повечето от основните сюжетни нишки и главните герои. Започнах същинското писане, когато бях на 26 години. Не бях навършил 28, когато първата чернова беше налице и дадена на неколцина тестови читатели. Оттогава почнаха забавянията, свързани с изчистването на авторски слабости (липса на писателска опитност, грешки на растежа, сещате се…), с нанасянето на редакторските забележки и някои от тези на тестовите читатели; с допълнения на едни места и съкращения на други…

Двете години забавяне бяха полезни – получи се един съвременен апокриф, който, убеден съм, ще е актуален за десетилетия напред и от който няма да се срамувам нито сега (докато на 30 години още се водя млад), нито в по-зряла възраст. Забавянето на писателския ми дебют ще продължи още има-няма два месеца. За официална пускова дата съм избрал пролетното равноденствие. Наред с другите причини, то също е символ на баланса.

Макар да съм доволен от резултата, няма да си търся официален издател

Това също беше нещо важно, което реших в периода на “забавянето”. Книгата в много аспекти – духовни, политически, всякакви – е еретична. Да се има предвид още от сега. И съответно ще орисам творбата си да има съдбата на еретически апокриф. Смятам, че в апокрифите винаги има нещо възбуждащо! Ще пусна пълния текст на сайта и ще го оставя да се разпространява свободно от тези съмишленици еретици, които го оценят – те ще могат да го препращат в електронна форма, от имейл на имейл, от сайт на форум и… от ръка на ръка. Форматът ще е PDF, страниран и подготвен за дигитален печат – всеки ще може да си отпечатва книгата на принтер, ако не желае да я чете на екран. Замислена е и специална версия за електронни четци като Kindle на Amazon.

(Кликнете за по-голямо изображение)

Нека се знае: Ако някой опитва да ви продаде “Пътят на слънцето” в хартиен вид, иска да ви измами

При евентуален интерес след време може да бъде пусната официална хартиена версия, за която издателят да иска някакви пари (покриващи разходите за печат и разпространение). Но засега не са водени преговори с такъв издател. Ако един ден има някакво споразумение, ще бъде отразено тук, в “От извора”.

И така, в края на март, освен ако не стане нещо непредвидимо, “Пътят на слънцето” най-сетне ще започне своя самостоятелен живот. В момента авторът, вашият (измъчен) Стопанин, дори си е взел отпуск по майчинство и е почти изцяло отдаден на родилните мъки. Когато малкото изплаче за сефте, ще се чуе.

До писане и благодаря за търпението,

Стопанина

Етикет (tag): Пътят към слънцето

Публикувано на 31.01.2010 г. г. в 18:49 ч. в раздел Оттук-оттам.