Редовните посетители вече са забелязали, че от две седмици насам рядко актуализирам сайта. Обявих причината в един от коментарите към наскорошна статия, но смятам, че е време и за официално обяснение. Накратко: търся баланс. Ако досега се стараех през ден или два да има по някакъв нов материал в “От извора”, това беше за сметка на другите проекти, на първо място сред които е дебютната ми книга – “Пътят към слънцето”. Резултатът е, че сайтът се понапълни с новини, но (както някои от вас основателно коментираха) в тях преобладава мракобесието. Светлината и разделът “За духовното” като че няма как да се изравнят по публикации с разделите за политика и прочие мерзости. Възможно е да стане, но ще трябва да пускам материали заради едната бройка, което не ми е по вкуса. И все пак баланс ще има, твърдо съм го решил – на първо място като съсредоточа усилията си за окончателно шлифоване на книгата, в която Духът преобладава, а след това и като я пусна на сайта.
Като цяло “Пътят към слънцето” е готова от две години. В моето символ верую (подробно описано в творбата) няма и не може да има никакви случайности – това важи и за забавянето на книгата. Когато бях на 24 години, вече имах повечето от основните сюжетни нишки и главните герои. Започнах същинското писане, когато бях на 26 години. Не бях навършил 28, когато първата чернова беше налице и дадена на неколцина тестови читатели. Оттогава почнаха забавянията, свързани с изчистването на авторски слабости (липса на писателска опитност, грешки на растежа, сещате се…), с нанасянето на редакторските забележки и някои от тези на тестовите читатели; с допълнения на едни места и съкращения на други…
Двете години забавяне бяха полезни – получи се един съвременен апокриф, който, убеден съм, ще е актуален за десетилетия напред и от който няма да се срамувам нито сега (докато на 30 години още се водя млад), нито в по-зряла възраст. Забавянето на писателския ми дебют ще продължи още има-няма два месеца. За официална пускова дата съм избрал пролетното равноденствие. Наред с другите причини, то също е символ на баланса.
Макар да съм доволен от резултата, няма да си търся официален издател
Това също беше нещо важно, което реших в периода на “забавянето”. Книгата в много аспекти – духовни, политически, всякакви – е еретична. Да се има предвид още от сега. И съответно ще орисам творбата си да има съдбата на еретически апокриф. Смятам, че в апокрифите винаги има нещо възбуждащо! Ще пусна пълния текст на сайта и ще го оставя да се разпространява свободно от тези съмишленици еретици, които го оценят – те ще могат да го препращат в електронна форма, от имейл на имейл, от сайт на форум и… от ръка на ръка. Форматът ще е PDF, страниран и подготвен за дигитален печат – всеки ще може да си отпечатва книгата на принтер, ако не желае да я чете на екран. Замислена е и специална версия за електронни четци като Kindle на Amazon.
(Кликнете за по-голямо изображение)
Нека се знае: Ако някой опитва да ви продаде “Пътят на слънцето” в хартиен вид, иска да ви измами
При евентуален интерес след време може да бъде пусната официална хартиена версия, за която издателят да иска някакви пари (покриващи разходите за печат и разпространение). Но засега не са водени преговори с такъв издател. Ако един ден има някакво споразумение, ще бъде отразено тук, в “От извора”.
И така, в края на март, освен ако не стане нещо непредвидимо, “Пътят на слънцето” най-сетне ще започне своя самостоятелен живот. В момента авторът, вашият (измъчен) Стопанин, дори си е взел отпуск по майчинство и е почти изцяло отдаден на родилните мъки. Когато малкото изплаче за сефте, ще се чуе.
До писане и благодаря за търпението,
Стопанина
-----
Изтегли като PDFДруги материали, които ще харесате:
» Музиката: Една възходяща разходка по петолинието
» На вашето внимание: Филм за Петър Димков — Лечителя
» Искрено и лично: За истинската журналистика и pressтитуцията
» Бихте ли дарили за „От Извора“
» Искрено и лично: Защо съм горд „конспиративен теоретик“
» „Имам си една мечта“, но ви моля за „рационален съвет“
» Дейвид Айк за банковата система и актуалните събития по света
» Ако мислите да емигрирате: Милиони американци живеят в пълно отчаяние
» 10 от най-честите симптоми на съвременното робство
» Проповед в музика и няколко стиха: „Само в Христос“
09.02.2010 г. в 00:13 ч.
„?!“
Ако трябва да отговоря… Отвътре ми дойде спонтанно. Не мога да обясня, че пътят на ума е излишно усложнен.
„Ами провокативна е, макар да не е това целта.“
Да, книгата ти… Всъщност самият Живот е провокация и страданието не е целта, а средство за достигане.
09.02.2010 г. в 03:29 ч.
Пич,СТОПАНИНО,хайде вече побликувай,поне малко от ,,бебчето,,.Стига си ме държал в напрежение.Дай нещо ,да си изкъпя душата,че съм залят с толкова много помия.Майтапа на страна,но на вън ,при ,,масите,, е такава помия,че чак не е истина(жаргон,за което се извинявам).
09.02.2010 г. в 20:07 ч.
Айде сега…
Ако не бях обявил, че я финализирам, нямаше и да питаш за нея.
10.02.2010 г. в 02:09 ч.
Хайде Стопанино,дай пет реда от ,,бебчо,,.Ние сме ти фенове,и за това ни изненадай приятно.
10.02.2010 г. в 09:48 ч.
Може да пусна предговора тия дни. Но не обещавам. Трябва първо да се убедя, че диалозите там са преведени с най-подходящите български думи – така, че дори двусмислията да са на място. Все пак в тези две страници предговор се съдържа цялата книга, но човек „трябва да има уши“, за да го разбере. Ако се издъня и с една дума, дори човек да има уши, ще чуе фалш.