Актуализация на статуса и за взаимното вдъхновение

На финалната права съм.  Финалните щрихи по книгата се нанасят добре и (струва ми се) седят още по-добре. Ако до онзи ден съжалявах, че пуснах обявлението и се ангажирах с дебют на „Пътят към слънцето“ за пролетното равноденствие, това вече не е така. Не съжалявам. Мисля, че ще се вместя в срока, който сам си поставих. Другата добра новина е, че – о, чудо небивало – от Google ми пратиха първия чек. Любимите ми реклами за три месеца изкараха ЦЕЛИ петнайсет щатски долара – това означава, че сайтът ще го има поне още година, защото току-що си плати домейна. Шегувам се, разбира се, както съм отбелязал в тази статия, въпросът е просто принципен. А пък най-най-хубавата новина е, че – е това вече наистина е чудо невиждано! – вдъхновявам някои от читателите си. Г-н Антон Ачев пише, че му дошла музата от една моя статия и се родило следното стихотворение:

Tи виждаш мен,
но мен не виждаш ти.
Виждаш мойто тяло и лице,
но не и моите очи.
И как те светят озарени от блясък на душа,
а ти се струва, че съм опиянен от пари и празнота.
Кому са нужни тези безсмислени импулси,
лишени от съдържание, празни в духа си.
И как според теб доказвам се аз,
нима с материални облаги или власт.
А как разбираш ти, че аз съм и човек,
че имам и душа и че се чувствам лек,
че мога да летя в зеления простор,
и да напиша нещо за моя кръгозор.
Благодаря ти, Боже, че мене си спасил,
душата ми остави, за да не ходя гнил.
И когато всички говорят за пари,
поспри и им се усмихни.
За тях надежда има, дано го разберат,
дано да имат сила, да намерят своя път.
Защото само душата се в стихове излива,
и само тя товара премахва от гърдите.
АМИН.

Благодаря на г-н Ачев за стихчето. Както аз съм го вдъхновил да го напише, така той ми върна жеста, като ме вдъхнови да поработя тази вечер върху последните две глави от книгата. Има един всемирен Закон, че подобното привлича подобно. Действа – то и затова е Закон! Ако авторът на горното стихотворение мине насам, моля, да напише в коментара към настоящата статия коя от статиите ми го е заредила с тези мисли. Чисто любопитство. Няма да е лошо и да му сложим заглавие на това хубаво стихче, но не е мое и не смея да своеволствам.

До скоро…

Етикет: Пътят към слънцето

Качено на 09.02.2010 г., 20:01 ч., в Оттук-оттам.

-----
Други материали, които ще харесате:

» Музиката: Една възходяща разходка по петолинието
» На вашето внимание: Филм за Петър Димков — Лечителя
» Искрено и лично: За истинската журналистика и pressтитуцията
» Бихте ли дарили за „От Извора“
» Искрено и лично: Защо съм горд „конспиративен теоретик“
» „Имам си една мечта“, но ви моля за „рационален съвет“
» Дейвид Айк за банковата система и актуалните събития по света
» Ако мислите да емигрирате: Милиони американци живеят в пълно отчаяние
» 10 от най-честите симптоми на съвременното робство
» Проповед в музика и няколко стиха: „Само в Христос“