Роди се, народе!

14.02.2010 г.

Да, роди се, да не повярваш!
Вашият (доволно) измъчен Стопанин вече е млада майка. Младенецът, наречен „Пътят към слънцето“, изплака днес (14 февруари 2010 г.) след предълго носене, което продължи не 9 месеца, а има-няма девет години. Както всеки плод, и този премина през какви ли не преобразувания в утробата на ума ми, докато се роди такъв, какъвто в крайна сметка е бил замислен отдавна, някъде „горе“ – какъвто винаги е трябвало да бъде по Божията повеля. А точно какъв е – ще опитате много скоро. Ще се наложи да почакате още само няколко дни, малко над месец, до идването на новата пролет с мартенското равноденствие. Знаете, бебе не се изнася веднага на показ. Нека заякне малко – сега му бабуват редакторки и го орисват самодивите. С някои от посетителите на „От извора“ вече се познаваме и задочно, и наяве. Те знаят, че (макар с остър език) съм един добър Стопанин. Сиреч държа си на думата, няма да ви мъча с голямо чакане. Тези пък, които не ме познават, ще могат да опознаят „майката“ от нейното дете. Осъзнавам, че дразня любопитството ви, а…

Не желая да дразня никого – някак не е добро Стопанисване.

Затова ще се възползвам от съвременните технологии, за да покажа снимка на бебчо. Не става дума за корицата долу – това са пелени – а ще представя предговора на книгата, в който се съдържа целият плод на многогодишните ми мъки. Този кратък предговор е нещо като снимка – привидно позволява да видите човека, изобразен на нея, но е по-вероятно да ви заблуди, като ви изпълни с предразсъдъци. Но след като прочетете цялата книга, някои от вас може би ще прочетат отново предговора и вече ще го видят със съвършено нови очи. Може би така ще опознаят не само бебето, но и мен – „майката“. Така е с Писанията, трудни са за съставяне, трудни са за четене и още по-трудни за вникване във вътрешното им съдържание. Нищо лесно не е трайно. Лесното не оставя след себе си опитност.

Няколко встъпителни думи за Vyadh (Ловецът):

Краткият текст по-долу е енциклопедично резюме на извадка от едно древно Писание, толкова древно, че предхожда дори съставянето на компилацията от свещени книги и царски жития, известни днес като Библията. А това, което е оставило ключовете за написването на този прадревен свитък, е дори още по-старо. Неговите корени са чак в „стария свят“, за който бегло се споменава в еврейските Писания; „стар свят“, в който, както знаем и от Библията, по земята е имало и друга раса хора. Тази на „славните човеци“ – исполините, някои от тях наричани още елохими или Божи Синове.

Един от тези елохими, запомнен в тайните източни учения като Законодателя Ману, събрал разумните хора сред непросветеното смъртно човечество и отворил очите им със Светлина и със Законите, по които висшите сили управляват целия всемир. Било във времената преди библейския Потоп. На земята условията се променяли, ставало все по-тъмно, а за исполините ставало все по-трудно да се намесват видимо в развитието на изостаналите си събратя. Едни от елохимите се възнесли на небето. Други се укрили, за да чакат едни по-добри времена, когато пак ще имат условия за проявление. Третите, които изостанали, както знаем и от Библията, се смесили с днешните хора… Някои от съвременните учени ще ви убеждават, че Ману не е толкова древен, колкото се твърди, но те, учените, няма как да говорят за исполини и Бог, след като извеждат произхода си от маймуните. Нека се правят на маймуни!

Предлагам ние да се правим на нещо повече!

А когато си говорим за елохими, няма как да не се сетим и за Новия завет; за бъдещото Царство Божие и неговите Божи Синове. Така – учи ни Христовото учение – ще се наричат всички праведни. На същото ни учат и древните индуси от тайните школи на Братството на Светлината. Разликата е, че те ползват различна терминология. Това, което в Христовото учение е „добър човек“ или „праведен човек“, при мъдрите индуси – Ришите, записвали и опазвали с хиляди години учението на Ману в днес все още малко известни Пурани, се говори за… „добри Стопани“.

Страх да нямате! Нито в предговора долу – резюме на част от Брахма Пурана, нито в моето хлапе – „Пътят към слънцето“, ще срещнете от думите, присъщи на светските индийски учения. Или пък такива, които не са свойствени за българския език. Ако изключим „Брахма“ в заглавието (то е подвеждащо), няма да се занимаваме с „нирвана“, изобщо с нищо, което е далеч от нас или не ни приляга. Напротив, почти цялата ми книга е предимно за българи и за съвременните български условия. А нейната цел, както скоро някои от вас може би ще се уверят, е да помогне на нашия народ да преодолее мъчнотиите и да даде колкото се може повече Божи Синове за едни по-благоприятни идни времена…

Мъдреците от индийското Братство на Светлината просто искат да ни помогнат. И го направиха, като ме дариха с един текст, в който сякаш е поместено цялото Христово учение, но и включва това, което не се е опазило сред книгите от Новия завет. И така, имам честта, доколкото ми е известно, за пръв път да предложа за българските читатели превод на Vyadh („Ловецът“) – е, не съвсем целия текст, а само енциклопедично резюме на сюжетна нишка от древната Пурана на просветените индуси. Това, което го няма в резюмето, е в книгата ми – но тя е българска!

Изтеглете „Ловецът“ в PDF формат, като кликнете тук!
(За да свалите файла, кликнете с десен бутон и изберете Save link as…)

Както вече обявих, пълният текст на „Пътят към слънцето“ също ще е в електронна форма и съвършено безплатен – досущ един съвременен апокриф. Ако нямате инсталиран Acrobat Reader или друга програма за четене на PDF, сега е моментът. За останалото, съжалявам, ще почакате до март. Казват, че търпението било добродетел.