От Стопанина: Третият дял от «Вулканите, наводненията, археологията и политиката», новата книга на д-р Чилингиров, е посветен на един юбилей: 10-годишнината от приключването на първия етап от т.нар. Human Genome Project. Можете да четете началото на третия дял по-долу или направо да изтеглите пълния текст (PDF формат, 370 Kb) с допълнителни бележки, още цветни илюстрации и библиографски препратки. Ако сте пропуснали първия и втория дял, можете да ги намерите съответно тук и тук.
* * *
Вулканите, наводненията, археологията и политиката
д-р Асен Чилингиров
Макар за гените и за техните функции в организма на живата материя да се знае нещо (или се предполага, че се знае) още през втората половина на 19 век, за начало на научните изследвания в тази област на биологията се счита 28 февруари 1953 година – това е денят, в който е представен моделът на молекулата на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК/DNO). Изготвянето на модела става по инициатива на американския биолог Джеймс Уотсън (James Dewey Watson, *1928), който привлича своя колега Франсис Крик (Francis Crick, 1916-2004) от Cavendish-Laboratory при университета в Кембридж, а накрая и рентгенолога Морис Уилкинс (Maurice Wilkins, 1916-2004). Работата по модела е продължила от 1951 до 1953 година и съвпада по време с опитите на Либи по Метода 14С. Тримата автори на модела са удостоени с Нобеловата награда за медицина за 1962 година – една година след удостояването и на Либи със същата награда за неговото откритие, но за физика.
Както ще видим по-нататък, тези съвпадения между двете открития не са единствените. Методът на Либи намира практично приложение още в първите години. А преди да се пристъпи към мащабна изследователска дейност, базирана върху открието на Уотсън и двамата му колеги, изминават близо 4 десетилетия. Затова пък тази дейност надминава по своите мащаби всички други научни проекти – естествено с изключение на програмата за космически полети и изследвания на НАСА.
За разлика от Либи, който не се занимава с реклама на своето откритие и предоставя тази дейност на научните лаборатории за изследвания по Метода 14С, Уотсън и Крик са се погрижили да привлекат постепенно общественото внимание към изследванията на гените, за които се създава и отделна научна дисциплина под названието генетика. Двамата учени работят неуморно за нейното популяризиране.
Още на първата пресконференция при представянето на това откритие Уотсън заявява, че то разкрива нови перспективи пред науката и при изследванията му върху гените е станало ясно, че „нашата съдба не се ръководи от звездите, а от нашите гени“. Това негово заявление е посрещнато с въодушевление от широки кръгове на световната общественост през втората половина на миналия век, както и с готовност тази общественост да вземе в ръцете си своята (и чуждата!) съдба по същия начин, както „научният марксизъм“ полага основите на новото общество в страната на изграждащия се комунизъм. По такъв начин се полагат основите на една глобална система, която веднага след падането на Берлинската стена, разделяща двата лагера на политическата диференциация, пристъпва към първия общ международен изследователски проект, имащ за цел да проучи гените и да усвои методите за тяхната манипулация.
Както беше отбелязано малко по-горе, със създаването на този международен изследователски проект, наречен Human Genome Project, за първи път в историята се обединяват усилията на хиляди учени от целия свят за създаване базата, върху която ще може да се изгради генетиката. До средата на 1990-те години са събрани и картотекирани над три милиарда фиша генетичен материал от цялата планета. Обработката на този материал, но преди всичко усвояването му за практични цели, обаче създава непреодолими затруднения пред учените, поели под ръководството на Франсис Колинс тази непосилна задача. А когато биват изчерпани и финансовите средства за проекта, с частни средства бива основан и концернът Селера, който цели да „помогне“ на експлоатацията на получените резултати.
При все че осезаеми резултати не се постигат и на десетата годишнина от започването на работата, за поддържане на общественото мнение на 26.6.2000 година е свикана пресконференция, на която тогавашният президент на САЩ – Бил Клинтън, в компанията на Вентер (президента на Селера), и Колинс, заявява пред цял свят, че изпълнението на проекта е приключило и че „днес ние разбираме езика, на който Бог е създал живота“. Резултатите от изследванията са обявени за публично достояние.
Снимка от пресконференцията
През месеците и годините подир приключването на Project Genome Human се появиха безчет научно-популярни статии и филми, които прославят „декодирането на езика на Бога“ и неговото изключително значение за науката. На човечеството се обясняваше ролята, която имат за живота гените – тези най-сложни елементи от човешкия организъм. Подчертаваше се как тези елементи възникват като връх на еволюцията, започнала след „Големия взрив“ преди 40 милиарда години и продължила със зараждането на нашата галактика, Слънчевата система и планетата ни. И още: За 39,999,960,000 г. (± 0,000001%) след това начало маймуната успяла да преработи 1,3% от своите гени, за да станат те човешки и за да може да се отправи към обетованата страна – Централна Русия, вече във вид на човеко-маймуна, като по този начин постави началото на „руския етнос“. А преодолявaнето на огромното разстояние от Южна Африка до руските степи, преминавайки през много повече от седем планини, реки и морета, е и първият значителен резултат от мутацията на нейните гени.
Ако за Долуханов и неговите учители Маркс, Енгелс, Леви Морган, Ленин, Сталин и археолога-дарвинист Гордън Чайлд това забележително постижение на човеко-маймуните е някак саморазбиращо се, за биолозите, физиолозите и дори физиците то е свързано с редица проблеми. Защото по време на изследванията за всички изследователи става ясно, че устройството на гените е изключително сложно, а механиката на техните функции остава непозната и неразбрана дори след 20-годишните изследвания.
Текстът продължава в PDF файла (370 Kb). В него са включени илюстрации, допълнителни бележки и библиографски препратки.
-----
Изтегли като PDFДруги материали, които ще харесате:
» Цяла книга: „Мадарският конник“ от Петър Георгиев
» Цар Симеоновият Съборникъ - изследвания I: допълнено издание
» „Убий Сабазий, убий българина“: второ допълнено издание
» Кой е дарителят на Ивановските стенописи (2011)
» Вулканите, наводненията, археологията и политиката - допълнения
» Готи и гети, изследвания II, второ допълнено издание
» Цяла книга: «Праславянските племена» от Чавдар Бонев
» «Убий Сабазий, убий Българина» - нова цяла книга
» Православната църква
» Пълната версия на книгата «Готи и гети - Изследвания I»
27.06.2010 г. в 09:30 ч.
Даааа,колкото повече информация натрупвам,толкова по-добре разбирам,че все още нищо не знам.А се оказва ,че и т.нар.капацитети в „науката“ хептен нищо не знаят.Обаче се харчат пари за псевдонаучни експерименти и доказателства,а политиците (същински клоуни)пък служат за затвърждаване на заблудите.
27.06.2010 г. в 14:25 ч.
В този материал не разбрах как СПИН и хепатит се явяват наследствени болести! Може би съм разбрал грешно
27.06.2010 г. в 15:22 ч.
Унаследяват се от бебето, въпреки че има изключения. Но такива изключения има дори при класическите представители на наследствените болести.
27.06.2010 г. в 15:40 ч.
Наследяват или се заразяват при раждането или в утробата? Има голяма разлика в контекста на писаното. Това просто не се вписва с изключителното ниво на текста..съжалявам!
27.06.2010 г. в 21:25 ч.
Вероятността да се зарази човек от спин е, наред с другите определящ фактори, и генетично обусловена. Нивата на присъствие на вируса в организма, и оттам опасността човек сам да се зарази или да предаде заразата на друг човек, се определят от функциите на имунната система, а нейните функции са генетично определени като цяло. Напр. според изследвания, жените са изложени на малко по-голям риск от зараза при хетеросксуални интимни отношения. Някои индивиди (от европейски произход) не могат пък да бъдат заразени от най-обичайните форми на спин, заради изменения в един специфичен ген, наречен CCR-5.
27.06.2010 г. в 23:33 ч.
Здравейте. Като вирусолог искам да направя уточнението, че вируса на СПИН и този на хепатит (в книгата не се посочва кой вид хепатит точно) не се унаследяват в класическия смисъл на понятието както е посочил и Стопанина в коментара си. Но при бременни вирусите достигат до утробата и могат да се предадат на бебето. Съгласен съм и с думите на Гергана, че вероятността за зараза може да бъде и генетично обусловена.