От Стопанина: Нашият съфорумец и приятел Галин ми изпрати описание на епизод от житейския си опит като току-що завършил студент и начинаещ лекар. По начало текстът по-долу беше само едно писмо от личната ни кореспонденция, но тъй като е добре написано и темата е една от любимите ми – идването на Ариман – с Галин решихме, че може да намери място и на сайта. Както самият той е написал, тази преживелица е доста показателна и вероятно не е единственият, който си е имал вземане-даване с подобни типажи. Аз определено съм.
Ако и други от вас имат текстове, които биха желали да споделят с компанията, може би е време да направя нова рубрика – Гостите стопанисват имота. Ще се радвам на всякакви инициативи.
* * *
АРИМАНОВИЯТ ХРАМ
Завърших зъболекарското училище и единственото ми богатство се оказа дипломата. Не можех да започна бизнес поради липса на начален капитал. Нямах и недвижими активи, за да ми отпуснат заем. Затова започнах да следя обявите във весник „Труд“. Обадих се на няколко от тях и скоро ми назначиха час за интервю. Явих се на посочения адрес. Първото ми впечтление за обекта беше, че прилича на голямо хале. Главният супервайзер, ме разпита за образованието ми и много се учуди, че няма работа за „престижната ми професия“.
Първият работен ден
Влязох в голямото помещение. В кръг се бяха наредили около 30 човека. Главният супервайзер веднага обясни, че ще продавам карти за химическо чистене. Назначи човек да ме обучава. Работата се състоеше в обикалянето на райони в големия град и да се предлагат картите – на случайни минувачи по улиците или на служителите в големите учреждения. Дойде време аз, новият работник, да се представя на всички служители. Бях помолен да се представя на висок глас. Последва едновременен отговор от всички :
- Нашето име е Секс!
Аз се вцепених. Не разбирах какво значи едно такова представяне. Явно другите разбраха, че недоумявам отговора, и още веднъж изреваха с пълно гърло:
- Нашето име е Секс!
След това главният супервайзер даде висока гласна заповед. Да се освободим от напрежението. Изведнъж всички започнаха да скачат, да тичат безразборно насам-натам и да издават хаотични викове. Настана хаос. Супервайзерът ми се доближи до мен и ме разведе из помещението. Показа ми таблата по стените. На тях прочетох:
„Любовната връзка между колеги е желателна“
„Кът за целувки и любов между колеги“
„Седем правила да манипулираш клиента и да го подчиниш на своята воля“
„Как да привлечеш, убедиш и разбиеш клиента“
„Седем правила как да говориш, как да се държиш, как да се движиш пред клиента“
Имаше множество такива табла по стените, всичките с подобни телеграфни заповеди. Беше ми обяснено, че задължително трябва да ги науча наизуст и да ги прилагам. Супервайзерът ми обясни че хаотичните викове и движения били за освобождаване от стеснителността пред хората и да нямаме задръжки да ги притискаме, докато не си купят нещо.
Движехме се без карти за градски транспорт. Първия ден супервайзерът ме заведе в един голям квартал. Показа ми някаква голяма административна сграда с охрана на всеки ъгъл и ми каза, че няма как да влезем там без пропуск. Затова каза да си издействаме такъв. Започнахме да проучваме съседните сгради със свободен достъп. Запомнихме на всеки етаж имената на отделите, на работещите там, къде точно се намират и едновременно продавахме карти. Супервайзерът ми там успя да продаде няколко. След това отидохме пред охраната на недостъпната сграда. Там водачът ми се представи, че е от голяма фирма, и показва някакви хартийки. Не им позволяваше да вземат думата.
Едно от важните правила, което трябваше да науча, беше, че не трябва да даваш на клиента да мисли и да говори. Трябва да установиш пълен контрол над неговото поведение. Това се тренираше сутрин по 1-2 часа – как да не спираш да говориш, как да се усмихваш, как да „разбиваш“ клиента.
Та супервайзерът ми разказа на охраната кои отдели от съседната сграда са проявили интерес към офертата, кои точно хора са се възползвали и са заплатили, как същите тези хора лично са препоръчали да посетим тази сграда, за да направим предложения и тук. Охраната беше така респектирана, че веднага ни пуснаха. Влязохме вътре и водачът ми каза да запомня още едно правило, което и без друго трябваше да повтарям всяка сутрин, а именно:
„Народът е като стадо – трябва постоянно да повтаряш на клиентите, че много хора са се възползвали от офертата.“
И наистина, като влизахме да предлагаме картите, постоянно повтаряхме много имена на хора от съседните сгради, че са си закупили картата. А всъщност нищожна част от тях наистина си бяха купили. Така и в тази сграда супервайзерът ми продаде няколко карти. Като излизахме от кабинетите, водачът ми не си тръгваше веднага, а се заслушваше. Аз нищо не чувах. Внезапно ми каза: „Тоя викна охраната.“ И веднага двамата се изнизахме през един заден изход.
Следващите дни започнах да обикалям сам
Почти нищо не успях да продам. Свивах се някак в кожата си. Не бях настоятелен. Като се връщах в офиса, супервайзерът побесняваше. Караше ми се и ме караше да се връщам на обектите. Идеята беше всеки служител постепенно да се издига в йерархията и да завоюва определен брой работници. Така той взимаше все повече пари. Много неща се случиха тогава, но едно ме потресе…
Наред с упражненията всяка сутрин, които бяха много разнообразни, през определени периоди идваше главният супервайзер със супер луксозна кола. Караше ни да се подреждаме в кръг около него и да повтаряме неговите думи. Набили са се в съзнанието ми и още ги помня:
„Знаете кой съм аз. Аз се казвам Богат. Кой е моят Бог? Моят Бог са парите. Имам пари. Имам пачки. Имам хубав костюм. Имам хубава кола. Аз бях като вас – нищо, една нула. Но сега имам пари и светът ми е в краката. За какво трябва да живеете? За пари.“
И ни караше да повтаряме:
„На какво трябва да се покланяте? На парите.“
И започваше да хвърля пари около себе си:
„Парите ме направиха това, което съм, те са всичко за мен. Живейте за парите, без пари сте нищо.“
Караше ни да извършваме определени движения, да повтаряме дадени формули, с една дума – култови действия. Тогава, разбира се, не осъзнавах какво става. Чак сега си давам сметка. Дойде време, в което все повече не ми вървеше, и няколко човека постоянно ми повтаряха: „Махни ми се от главата, че умирам от зъб, а ти карти за химическо чистене искаш да ми продаваш.“
Поличба или съдба, след като ми се скара последният клиент, че го боли зъб, си погледнах графика за нощните зъболекарски смени в Слатина. От толкова ядове щях да си изпусна смените. Вечерта отидох на работа и както никога, имаше 2-3 пациенти и си изкарах за тогава достатъчно пари. Както и да е, сещам се за тези неща след години – точно така бяха нещата, както ги описвам, приятели. Може да преувеличавам нещата, че това беше един Ариманов храм, но си имаше всички характеристки.
-----
Изтегли като PDFДруги материали, които ще харесате:
» Музиката: Една възходяща разходка по петолинието
» На вашето внимание: Филм за Петър Димков — Лечителя
» Искрено и лично: За истинската журналистика и pressтитуцията
» Бихте ли дарили за „От Извора“
» Искрено и лично: Защо съм горд „конспиративен теоретик“
» „Имам си една мечта“, но ви моля за „рационален съвет“
» Дейвид Айк за банковата система и актуалните събития по света
» Ако мислите да емигрирате: Милиони американци живеят в пълно отчаяние
» 10 от най-честите симптоми на съвременното робство
» Проповед в музика и няколко стиха: „Само в Христос“
24.08.2010 г. в 22:40 ч.
Малко се чудя, че трябва да разменяме мисли с хора, за които изглежда началото на 90-те години на двайсетия век е толкова далечно минало! Щото те явно не помнят бума на пирамидите в онова време. Най-напред бяха чисто паричните пирамиди и въпреки че някои бяха ръководени от българи, в края на краищата се оказа, че зад всички тях стоят добре обучени хора на държавна сигурност. И че това е част от един отлично обмислен и отлично приложен план за пълното ограбване на обикновения българин. Когато паричните пирамиди позаглъхнаха, се появиха т. нар. стокови пирамиди или мулти-левъл маркетинг, някои от които май още са живи. Тук вече нещата май не бяха толкова брутални като идея като при паричните пирамиди, но пак си бяха пирамиди и пак се облагодетелстваха единици, за сметка на хилядите будали.
А за Галин пак ще кажа – зъболекарите нито у нас, нито в други страни не завършват „зъболекарски училища“! Завършват стоматологически факултети, защото това си е висше медицинско образование! Т.е. просто е невъзможно човек, който е завършил стоматологически факултет в университет и дори е практикувал след това, да се изразява по тоя начин. Просто е невъзможно! И, нали знаете, всеки шмекер се издънва в един момент с нещо съвсем дребничко…
Влад
24.08.2010 г. в 23:01 ч.
„И, нали знаете, всеки шмекер се издънва в един момент с нещо съвсем дребничко…“
Влади, да не ставаме параноици. Обиждаш Галин, а косвено и мен. Декларирах, че съм чувал и виждал човека зад това име, знам и трите му истински имена, домашния му адрес до врата, имената на децата му, името на жена му, къде работи, в какви стоматологични дружества членува и т.н. В известен смисъл майка ми му е колежка.
Не мога да гарантирам за историята, но гарантирам, че Галин е такъв, за какъвто се представя. Или може би и аз съм шмекер?
„просто е невъзможно човек, който е завършил стоматологически факултет [...], да се изразява по тоя начин.“
Ами и това не е вярно. Училищата си имат прозвища. Професиите – също. Често казвам пред познати и непознати, че в един период съм учил за „конски доктор“ в „заралийския свинарник“ и че в крайна сметка работя като „писарушка“ за „жълти парцали“. Нарича се самоирония – особено във времена, когато нямаш с какво друго да се похвалиш и наядеш, освен с едната диплома.
01.09.2010 г. в 13:43 ч.
Извинете, че не е удачно тук да си търся зъболекар, но все пак… може ли някакви координати в случай, че искам да си взема час при Галин. Не се доверих на селския зъболекар, че сякаш парите са му водещото начало. А на Галин се доверявам.
08.09.2010 г. в 11:31 ч.
Зъболекар съм от 2001 година. Само че по – важното е това,което съм преживял, което съм описал. Не оспорвам, че има някакво значение каква професия човек заема в дадената си инкарнация. Но това е само един миг от вечността. Човек обикновено сам избира мястото си всред хората в съответната инкарнация между смъртта и поредното си раждане. Това с оглед осъществяване на Кармата. Всяка една мисъл,която импулсира човек с оглед на настоящото му „материално и социално положение“, караща го да се чувства едва ли не нещо повече от другите е чисто луциферически внушена. Всяко едно задълбаване в „материалното и социалното“ положение на другите, с мисълта, че едва ли не даденият човек е по – добре от другите или лъже или злоупотребява, е Ариманически внушена. Човек е Арена на Борба между Луцифер, Ариман и Възходящите Духове.
И както човек не може да сгрее времето през Зимата, а се приспособява, като се облича топло,така и днешният човек трябва да познава Влиянието на посочените Същества, за да може съзнателно да им противодейства, като не изпада в едната или другата крайност. А познанието идва с изучаването на Духовната Наука.