ЕГН като обект на свободата и религиозния светоглед

Един от многото сериозни въпроси на българската юриспруденция, лежащ в сферата на правото на религията и правото религиозните общности в България, беше повдигнат в интересен контекст. Краткото описание на проблематиката се свежда до следното – на първо място до свободата на човешкия светоглед (религиозна свобода); и на второ – до постулата от общата теория на позитивното право:

Lex dubia non obligat

[Спорната разпоредба не (може да) задължава]

Когато не се обърне достатъчно внимание на споменатия правно-теоретичен принцип, следват съответните практически последици. Те се изразяват най-видно чрез юридическия принцип на безпринципност или до неприложимост по отношение на част от лицата. Проблемът явно не може да се сведе единствено до конституционната разпоредба на чл. 58, ал. 2, който казва, че религиозните убеждения не са основания за неспазване на законите на страната. Проблемът за хората, които мислят върху граничните области на позитивното право и Божието право – ius divinum, е много по-сериозен. Той е въпрос за припознаването на авторитета на властта, на която човек би пожелал да се подчини според собствената си свободна воля.

Отделен парадокс е, че номерирането с ЕГН дълго време не е почивало на правната основа на закон по смисъла на Закона за нормативните актове, а само на едно постановление на МС от 1977 г. Така е било в онези години.

Към днешна дата правното основание за картониране и номериране на населението се намира в Закона за гражданската регистрация – чл. 25. Повече по въпроса може да се прочете в следната студия: М. Иванова, ЕСГРАОН като източник на информация за населението, сп. „Общество и право“, 2009 г., бр. 8, стр. 65-67.

Казусът Велинова versus ЕГН

Съдия по вписванията Здравка Велинова е завела безпрецедентно (от седемдесетте години на миналия век досега) дело срещу задължително присвоявания на всеки български гражданин номер – ЕГН. Съдия Велинова се самоопределя като вярваща православна християнка и вижда в насилственото номериране сериозно посегателство срещу Божия закон, в който тя вярва и който следва. Напоследък и други вярващи правели неуспешни опити чрез административни процедури да се отказват от своето ЕГН. Едни пишели до омбудсмана, други – до патриарха.

В декларация от 1 март 2010 г. до ГД ГРАО, тъжителката Велинова се обосновава:

„Отказвам се от присвоения ми от вашата служба единен граждански номер и не желая по никакъв начин той да се свързва с моята личност. Подчертавам, че не се отказвам от реалната информация, вписана в регистрите за мен, а именно: Име – Здравка Дамянова Велинова. Родена на 1 юни 1957 г. в София.“

и

„Номерирането на личността ми уронва честта и достойнството ми, гарантирани и провъзгласени в конституцията (чл.6, ал. 1; чл. 29, ал. 1; и  чл. 32, ал. 1.) Намирам присвояването на номер на човешко същество за унижаващо действие.“

Като юрист се заех да издиря нормативната база, по силата на която на всеки гражданин на Република България задължително се присвоява ЕГН. Оказа се, че атеистичната комунистическа власт е наложила номерирането на българските граждани доста след Хитлер, но с не по-малка студенина и безразличие – дори не със закон, а с постановление № 75 на МС от 1977 г.

Богословски аргумент против номерирането от една Софийска енория:

Формулата за образуване на ЕГН изобразява числото на звяра от „Откровение на Йоан“ (или „Апокалипсис“), 13-а глава, като подпис на войнстващия атеизъм на тоталитаризма. Това е и най-важната причина на вярващата християнка категорично да отхвърля този номер.

Според богословските си разбирания съдия Велинова декларира:

„При изговарянето му – ЕГЕНЕ, три пъти изричаме буквата Е, която е номер 6 в азбуката ни, т.е. се получава числото на дявола 666. Излиза, че т.нар. генериране на ЕГН е по правилата на сатанинската нумерология и е зловещият портал, през който минава „новопокръстения“. Тук са заложени три групи, като чрез номера на групата и броя на цифрите се изписва 666, при това с грозното пожелание броят на ражданията в България да се сведат до 000.“

На 13-ти октомври 2010 г. е насрочено заседанието на ВАС за гледане на жалбата на съдия Велинова. Изходът на този казус поне засега остава отворен, най-малкото защото разбирането на повечето български граждани е като това на началника на отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Община Велико Търново. А именно:

ЕГН-то се отнемало или променяло, като опцията да се откажем от него не съществувала. Също така български гражданин без единен граждански номер не можел да бъде обслужван и дори да пребивавал в страната…

В заключение

Разбира се, съвсем отделен въпрос е дали човекът – български гражданин – изобщо би желал да служи на държавата България или да бъде обслужван от нея. Но по този въпрос държавната администрация не си и не може да си задава въпроси. Защото за държавата България могат да съществуват само граждани, а не хора – като човеци(!) в библейския смисъл на думата.

Всъщност това е едно от най-големите доказателства, че държавата България не е и не може да бъде християнска, както предпоставя конституционната разпоредба на чл. 13, ал. 3. Изобщо християнската държава е феномен на юридическата теория, който винаги буди сериозен размисъл и de facto не съществува без уговорки, вкл. и по отношение на най-малката държава в света.

Автор: Христо Беров*

Източник: Право и религия в България

Христо Беров е юрист, сътрудник и докторант в Института за църковно право към Потсдамския университет във ФРГ и член на австрийското Академично дружество за правото на източните църкви във Виена. Занимава се с проблемите на религиозната свобода, църковното самоуправление и конвергенцията между държавното и религиозното право.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

7 коментара за "ЕГН като обект на свободата и религиозния светоглед"

  1. Рени  29.10.2010 г. | 15:45 ч.

    Никога не се бях занисляла за ЕГН то

  2. Владимир Помаков  31.10.2010 г. | 13:26 ч.

    И аз почти като Рени – единствено ми беше минавало през ум, че с ЕГН-то сме като с инвентарен номер, но съвсем бегло. Доколкото знам обаче нещо като ЕГН има и в ред западноевропейски държави, но не помня в кои точно съм го срещал – дали не бяха скандинавските?! Преди няколко години по една от телевизиите показваха следния казус: един човек, соБственик на празно място от около 2 дка в един от крайните квартали на София, се оплакал на местния (районния) кмет, че не може да влезе във владение на имота си, тъй като там били издигнати (абсолютно незаконно разбира се и без никакви строителни и други документи!) 2-3 постройки, едната дори на 2 етажа, от най-различни материали (бетон, тухли, дървета и пр.), в които живеели 30-40 цигани. Тез цигани твърдели, че мястото е тяхно и се заканвали да убият истинския собственик ако продължава да иска да освободят терена. Кметството вдигнало ръце от случаяа, тъй като нито един от въпросната циганска глутница не бил регистриран никъде, т.е. нямал ЕГН и формално не съществувал и нямало как да бъде търсен, призоваван и преследван от закона. Или нещо такова – вече съм позабравил повечето от подробностите. Аз тогава си помислих, че това от една страна решава проблема на собственика на терена, тъй като спокойно може да заложи 1 кг тротил под постройките и да прати формално несъществуващите цигани в небитието, защото дори разследването да установи физическите останки от циганите, то не може да ги идентифицира като хора и граждани, тъй като те не съществуват в никакви регистри. Това като черен хумор да речем, но как да има някакъв ред в една държава като нямаш някакъв регистър на гражданите й? Аз съм сигурен че в България има най-малко 5 (пет) Здравки Дамянови Велинови. При липсата на задължителна адресна регистрация по постоянно местоживеене и по временен адрес на пребиваване става доста трудно да се идентифицира някоя от тия Здравки за някакви законни цели. Виж, ако се премахне ЕГН-то дали няма да бъдат улеснени още повече всякаквите измамници, които са се навъдили като дървеници и то не само в БГ? Или пък напротив – ще бъдат затруднени? Сериозен въпрос въобще.
    ВладПомако

  3. Godefroy  03.11.2010 г. | 21:58 ч.

    Преди стотина години как са живели хората без ЕГН ??? Ужас. Ами по-назад в историята ? Има нещо вярно в това, че ЕГН-то е стъпка към картотекиране на цялото население и по-нататък чипиране, контролиране и … Боже опази. Не ми се мисли какво очаква бедното човечество в бъдеще, докато се изчисти глобалната простотия.

  4. Ник  08.12.2010 г. | 19:32 ч.

    Интересува ме как е завършило делото на Здравка Велшинова,ако някой знае?

  5. Zukerman  08.12.2010 г. | 23:00 ч.

    Отложено е за април 2011. Няма скоро да свърши, по мое скормно мнение, освен ако не го прекратят с някоя процедурна хватка.

  6. Юлито  09.12.2010 г. | 12:39 ч.

    Биг Брадър-а продължава, да не се тревожим. Отделно от това, основен според мен аргумент в този процес ще бъде международното право, след 1949 година изрично има разписана ЗАБРАНА на човеци да се „присвояват“ номера, под никакъв предлог.

  7. Петьо  24.02.2015 г. | 15:15 ч.

    Потърсих повече информация за делото, но не намирам нищо. Някой знае ли нещо за неговото развитие?

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.