Православието в моя мироглед: Рецензия на едно Символ верую

Пиша тази статия за всеки, който е не само готов да „вярва“ в нещо, но и да знае какво точно е това нещо. В конкретния случай ще разгледам православието (като учение). Винаги, когато стане дума за православие, се сещам за „Мамино детенце“ – класиката на Любен Каравелов. Главният герой Николчо имал затруднение в часовете по вероучение — да наизусти т.нар. Символ верую на Църквата. Въпросното верую е „молитва, в която са изложени накратко и точно основните истини на православната вяра“. Цитатът е от един престижен православен сайт.

Ако един ден — да не дава Господ — вероучението се върне в училищата във вида, който може да се очаква, „образователната“ програма ще включва, простете за израза, дресировка като тази по времето на Каравелов и неговия герой Николчо: наизустяване на Символ веруюто и упражнения по други ритуали като „единствено правилно“ прекръстване, целуване на кръстове и ръце, и т.н., и т.н. Това за мен е, меко казано, смущаващо.

Ето го и самото Символ верую:

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10.  Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.

Изцяло ще пропусна пикантните подробности около гласуването на това Символ верую. Нужно е да бъдат напомнени само два факта. Първият е, че Христос не е присъствал на демократичните църковни събори от четвърти век нататък (когато е съставен Символът), следователно нямаме обективна причина да вярваме, че непременно е съгласен с това, което се проповядва в Негово име. Вторият факт е, че Символ веруюто е прието след много размирици, караници и сръдни — в крайна сметка се е наложило да се намесят държавните власти и войската, за да се стигне до компромисно кредо. Някои са го „гласували с отвращение“ — както става понякога и в днешните политически гласувания — а други християни изобщо не са го гласували, защото са били гонени от съборите, тъй като били смятани за сектанти, еретици и изобщо — за врагове.

С други думи, днешната война на „православни“ и „сектанти“ е още от зората на т.нар. християнство. Не е тайна, че винаги съм симпатизирал на еретиците. Просто защото намирам идеологията, вложена в православното Символ верую, за наивна, от една страна; а от друга – за опасна и съвършено непригодна за съвременния човек. И най-вече: гласуваното по църковните събори не ни занимава с Христовото учение, а с неща от второ- и треторазредна важност.

Моята рецензия на кредото – точка подир точка:

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

Приемете, че почти без уговорки съм съгласен с горното — в общи линии вярвам в същото. Но е нужно уточнението, че не подкрепям буквалните православни интерпретации на историята за Сътворението във Вехтия завет.

2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

По ред на твърденията: Христос никъде не се е представял за единосъщен на Отца. Всъщност повечето православни българи, с които съм беседвал, наричат по традиция Христос с думите „наш Господ“, но в същото време признават, че правят ясна разлика между Отец и Христос. Личните ни вярвания може да са всякакви, но под „православие“ се разбира само едно нещо: това, което е заложено в доктрината. По мои субективни впечатления болшинството православни реално не вярват в учението на православието. Съответно само се заблуждават, че са православни.

Твърдението за единосъщие в Символа на вярата се основава в думите на Христос: „Аз и Отец едно сме.“ Това обаче не дава основание да вярваме, че Христос и Бог Отец са едно и също – независимо дали говорим за количествената или за качествената страна на въпроса. Всеки, който изпълнява Божията воля, е „едно с Бог Отец“. Това по мое мнение е смисълът на Христовите думи. Самият Христос го е уточнил с изказването си на същото място (Йоан: 10, 25): „делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелстват за Мене.“

От друга страна, в Евангелията има и момент, когато Христос за миг не е „едно с Отец“ – тогава, когато плака и питаше дали няма начин да избегне мъките. След като преодоля това колебание и се „нагърби с кръста“, Христос отново стана „едно с Отца си“.

Второто ми възражение е срещу твърдението, че Христос е единственият Син Божий. Христос може да е най-издигнатият и най-светлият сред Синовете Божи, но не е единственият. За Синове Божий (bene elohim) се говори в Петокнижието, в Книга на Енох и в други религиозни текстове. Самото Христово учение също има цел, свързана с Божите Синове – да създаде още повече Синове Божи: от нас, самите смъртни хора.

Бих могъл да възразявам и срещу други твърдения, заложени във втората извадка от кредото, но и горните две са достатъчно показателни за идеологическия проблем, които имам с т.нар. православно учение.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

И тук приемам твърдението, но с уговорки. В евангелските текстове се казва, че Мария е родила Исус, потомък на цар Давид, наричан още и Младенеца. За Христос се говори чак след кръщението на Исус в река Йордан, което е една причина някои от нас да вярват, че Христос се въплътил в Исус едва в 30-тата му годишнина и чак тогава наистина е станал човек (от плът и кръв). А след това станал и Учител на 12 ученици…

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

Със сигурност е страдал Исус. За Христос – за това не съм сигурен, а Църквата не се смята за задължена да дава аргументи в полза на твърденията си, защото едната гола вяра не ги изисква. Вярата сама по себе си дори не предполага знания или мисъл…

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

Но дали е възкръснал в тялото си от плът и кръв, както проповядва Църквата? Или е възкръснал в едно от нетленните тела, за които говори апостол Павел? По-скоро ще да е второто, след като знаем от евангелските текстове за същността на чудесата, които е правел Христос след Възкресението. И още…

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

Нима Христос е полетял към небесата в тяло от плът и кръв? Какво се разбира тук под „небе“? Облаците във физическия свят? Или става дума за духовния свят, където Христос ще да е отишъл с нетленно (духовно) тяло?

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

Един въпрос, който изповедниците на това Символ верую не са решили в течение на много векове, е с какво право и как точно Христос „ще съди“ онези, които са живели и умрели преди Неговото идване на земята като човек? Дори в римското право няма такава несправедливост — да съдиш някого по закони, които не са били действащи по време на извършване на греха (престъплението). Що за Бог ще остави душите на хора да се мъчат обречени на земята, преди да им изпрати Спасител в лицето на „единородния“ Син?

Относно новото идване: Христос в плът и кръв ли ще дойде пак? Или по-скоро ще ни се яви в едно нетленно (вечно) тяло, за да може царството Му наистина да няма край – да е вечно, нетленно?

8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

От начина, по който горното е формулирано, излиза, че Светият Дух е говорил само в минало време от пророците. Това е едно твърдение, което Църквата (с изключение на единични нейни представители) яростно поддържа. И дума не можело да става, че в наши дни също може да има пророци, чрез които говори Дух Божи.

Евангелията обаче са категорични, че проявленията на Духа чрез пророците не са били и няма да бъдат ограничени в някакъв минал отрязък от време:

„И ето, в Последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.“ (Деяния на светите апостоли, 2, 17-18)

И още:

„Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму – слово на знание, чрез същия Дух; едному – вяра, чрез същия Дух; другиму – дарби за лекуване, чрез същия Дух; едному – чудодействия, другиму – пророчество, едному – да различава духовете, другиму – разни езици, а другиму – да тълкува езици. Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.“ (Послание до коринтяни, 12, 4-11)

Апостол Павел дори ни призовава да развиваме пророческите си заложби:

„Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено – да пророчествувате. Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни; който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха. Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата. Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици – освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.“

И още от Павел за идните поколения:

„И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата; имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си – в учението;“ (Послание на ап. Павел до римляните, 12, 6-7)

Има и представители на Църквата, които признават, че Духът постоянно се проявява чрез някои пророци. Но има една подробност – те разпознават пророците от лъжепророците по един основен признак. Въпросният признак обобщено може да се изрази така: пророците били тези, които говорят добре за Църквата; лъжепророци били онези, които критикуват Църквата. Колко удобно…

Признакът обаче е даден в Евангелието на Матей:

„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?“ (Матей, 7, 15-16)

Мнението ми за връзката между вълците грабители и църковните власти е добре познато на редовните читатели и няма да го натрапвам. Тук ще обобщя всичко, което съм писал досега, с думи от същото Евангелие. Просто заменете думата „Йерусалим“ с „Църква“:

„Йерусалиме, Йерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте! Ето, оставя се вам домът ви пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!“ (Матей, 23, 37-39)

Накратко, не приемам точка 8 от кредото, защото манипулативно поставя Духа ограничен някъде в историята. Това може да е изключително удобно за комфорта на Църквата, но не отговаря на истината.

9. (Вярвам) В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

Аз пък не смятам, че Църквата ми дава основания да й вярвам. Една съборна църква, в която догмите, каноните и Символ веруюто се гласуват демократично като в парламент, заслужава точно толкова доверие за нейната „безпогрешност“, колкото съборната „Църква“ на жълтите павета.

10.  Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

Съвсем не вярвам и не изповядвам, че едното кръщение е достатъчно за опрощаване на греховете. Първо, това не е казано от Христос или от апостол. Второ, това е пагубно вярване, от което произлиза другото вярване, че всеки може да води колкото си иска греховен живот и е достатъчно да се изкъпе в светена вода, за да влезе чист в Царството Божие. Едно наивно схващане, което се е нароило и в множество други, подобни на него – например, че греховете се опрощават, ако направиш дарение на Църквата (особено икона или черква).

Като цяло възразявам срещу ценоразписите за спасителното кръщение. Възразявам и срещу ритуала кръщението да се извършва в черква, а заради това – в котел със застояла (била тя и светена) вода. Исус беше кръстен от Йоан в течащата вода на река. И то не като бебе, а като зрял мъж. Всичко това си има своето значение, което обаче е материал за други статии.

11. Чакам възкресение на мъртвите.

И аз го чакам, но не очаквам от гробищата да излязат скелети, които отново да бъдат облечени в плът и кръв. Това е една – поне за мене – гротескна картина, която често свързвам с долнопробните филми за зомбита. Не го правя непременно, за да осмивам православната вяра, но асоциацията – съгласете се – е удачна.

В моя мироглед винаги е смущаващо, когато зрели мъже и жени се оставят да им говорят като на деца: Да увещават някого, че ако проявява послушание към Църквата, ще получи за награда вечен живот, е същото като да увещаваме едно хлапе, че ако слуша, дядо Коледа ще му донесе подарък в едно специално време на годината. Но си казвам: Добре, някой може да вярва, че след като умре, ще излезе от гроба си като зомби. Той може да намира тази представа за съвършено нормална и достойна за уважение. Това си е негово право.

Но също така се питам: Добре, нека хората вярват в каквото си искат, но защо (опитват да) ме лишават от правото на лично мнение и дори ме упрекват, че проявявам едва ли не „нахалството“ да не вярвам в подобни грозни картини? Ако не съм бил православен – сиреч ако не вярвам в буквалното възкресение на мъртвите и излизането им от гробовете – съм бил: народен предател, враг на Христос, сектант, изрод, мутант, какъв ли не…

Както и да ме наричат – в дивотии не вярвам!

Нещо повече – уверен съм, че огромна част от т.нар. православни българи и по този въпрос реално не са православни, защото също не вярват в буквалното възкресение. (Ако изобщо някога са се замисляли върху същността на това възкресение.) Аз не чакам възкресение от мъртвите – не и такова, каквото го обрисуват католици и православни, които залагат на „сигурното“: сиреч на буквалните интерпретации на Светите Писания.

Тези, които поддържат и вярват в буквалното възкресение на скелетите, замислят ли се как точно ще стане това събитие? Ако от гробовете си излязат всички хора, които са живели в течение на много хилядолетия на Земята, ще има ли достатъчно суша на планетата да побере целия този възкръснал народ? Или възкресението ще е на порции – на групи по милиард след милиард след милиард? Ами как ще възкръснат тези, които нямат (православни) гробове? Как ще излязат от гробовете си изгорените, разчленените…

Най-важното по точка 11 от Символ веруюто за финал: Понеже тъй наречената БПЦ постоянно претендира да е „единствено спасяваща“, нека попитам: Колко нейни представители – все едно някогашни или днешни – успяха да възкръснат? Твърдението за „единствено спасяващата“ роля кога е било подложено на проверка? Защото по мои наблюдения парцелите в гробищата стават все по-дефицитни и скъпи, а едната гола вяра и очакването някой да излезе от гробовете може да се окаже… (изберете си нещо по ваша вяра).

12. И живот в бъдещия век! Амин.

Аз пък вярвам, че всеки, който пожелае и положи нужните усилия, може да си осигури живот вечен… още сега и без посредничеството на тази или онази Църква! Амин.

* * *

Макар съвсем повърхностно очертани, това бяха проблемите ми с православието (като учение). Бих могъл да добавя, че по-голямата част от Символ веруюто представлява култ към житието (биографията) на Исус и своеобразен култ към Христос като личност. Защо този култ не е към самото учение? Нима най-важното в Евангелията са описанията как се е родил Исус, кой го е разпнал и т.н.?

Доктрината на Църквата е създадена да обслужва интересите на самата Църква (и по-скоро на тези, които развиват религиозна търговия чрез нея), но не и на тези, които се определят като християни. Има огромна бездна между това, което е проповядвал и очаква от нас Христос, с онова, което проповядва и очаква Църквата. Христос не казва на учениците си: Живейте с едната гола вяра и мрете в невежество — чакайте да възкръснете като зомбита. Апостол Павел може би най-кратко и най-красиво е обяснил какво се разбира под Възкресение:

„Не аз, а Христос в мен.“

Но Христос няма да влезе на непочистено място. А чистенето отвътре е нещо, с което всеки лично би трябвало да се захване. Поповете, владиките и митрополитите могат единствено да ни ръсят със светена вода и да ни топят в казана — но само отвън, външно. Кой разбрал — разбрал.

Защо, погледнато от друга страна, нямам никакъв проблем със Символ веруюто и православието?

Моето кредо е, че хората не живеят един живот на земята и че някои са излезли по-рано от Бога в сравнение с други. В резултат на това може да се обясни иносказателно, че едни хора са в първи клас, други – в трети клас, има такива в гимназията, четвърти завършват университет, а периодично се явяват и професори — Учители. От тази гледна точка нямам ни най-малко желание да взимам учебниците на учениците от началното образование, за да им предложа учебниците от по-горен клас, от гимназията или от университетите. Това би било мъчение за децата, както би било мъчение и загуба на време да караме университетските студенти да четат букварите за децата в православния клас.

Мразете ме, колете ме — това е моята вяра.

Разликата между моята вяра и тази, която проповядва православието, е, че моята вяра дава свобода всеки да вярва и да се проявява според степента, до която е стигнал в образоването си (по образ и подобие на Бога). Това, което дава свобода, то е и истината – Христос го е казал. Съответно една вяра, която ме заплашва с отлъчване в този живот и вечни мъки в смъртта, се опитва да ме ограничава и да ме задължава да вярвам в нещо, което ми прилича на зловещи приказки за децата. Една такава църковна стратегия не може да е истина. Православието е част от истината, но истината не е в православното учение.

За тези, които не са православни, но воюват за православието, защото било „изконно българско“ или „традиционно“, имам да кажа следното: Първо, имали сме „православни“ предци, но винаги сме имали и „еретици“ сред тях. И то във всеки период на писаната ни история. Даже може да се каже, че по-напред българите са воювали за вяра, считана за еретическа, арианска, а по-късно богомилска, от т.нар. православни. За мен кръвните връзки са без значение. Аз се приемам за духовен наследник на т.нар. еретици. И нямам намерение да се извинявам за това — на когото и да било, по какъвто и да било повод.

Ако някои от предците ни са вярвали в детинщини и суеверия, това може да е било нормално, някак естествено за тяхното време. Те са имали едни уроци, ние имаме други уроци. Има ценни традиции, но има и такива, които не правят нищо добро за един народ — напротив, дори го загробват.

Несъмнено най-лесно е да вървим по-широките пътища на „традиционното“ и „общоприетото“… Но Христовото учение проповядва и изисква обратното – да вървим по неутъпкания Път и да минем през тесните двери. За което е нужна смелост. А и нещо повече от гола вяра и наизустяване на антихристиянски Символи или басни от тъмните векове.

Етикет: Кривославие и свещен бяс

Качено на 04.05.2011 г., 00:01 ч., в Разни свитъци.

-----
Други материали, които ще харесате:

» Херакъл и исполините от Палена (1/3): Гигантомахията през епохите
» Старец и Дракон: Окултната география на Европа и Америка
» На кръстопът преди съдбовния сблъсък с равносметката
» Как ще осмислите живота си и как ще се запишете в историята?
» Произходът на Луната и поредният малък триумф на Духовната наука
» Масовото измиране на деца и двуликата карма на бъдещето
» Отвъд доктрините: Николай Рьорих и Николай Райнов
» Искрено и лично: Казват, че никой не е виждал Бога
» Арх. Михаил срещу Ариман: Светлината ще победи!
» Димитър Мангуров – пълно течение на лекциите