Бисерът на Странджа

Или сказание за Мишкова нива

Автор: Любомир Цонев

І. Днешните български реалности и
куполните гробници край М. Търново

Край Малко Търново са разкрити две подобни съоръжения, за които обикновено се употребява терминът „гробници”, макар че погребения там не са намирани и е по-уместно да се назоват „храмове”. Да видим какво пише в малкото източници, достъпни за простосмъртните любознателни люде.

Бисери от Странджа

• “…двете куполни тракийски гробници край града (м. Пропада и м. Мишкова нива до М. Търново)… са произведение на тракийската монументална архитектура от V-ІІІ век пр.Хр. …Археологическите находки показват, че гробните съоръжения са използвани и в римската епоха със същата цел.”
[дипляна “Завещано от древността”, неизв. автор, издадена от музея в М. Търново, неизв. година, вероятно 2001-2002]

• “На 2.5 км северозападно от М. Търново в м. Пропада се намира голям могилен некропол… Третата монументална гробница (в него) е куполна. …Гробниците са датирани от ІІ-ІV век сл. Хр. … На 3 км югозападно от М. Търново в м. Мишкова нива е разкрито едно от най-големите светилища от римско време в Тракия.”
[дипляна “Пътуване в миналото”, Д. Агре и Д. Дичев, издадена от музея в М. Търново, неизв. година, вероятно 2001-2002]

• “Материалите от могилата (в м. Мишкова нива) са от римската епоха и са датирани от ІІ век сл. Хр., а назад във времето сигурно… можем да се върнем още 5-6 столетия [т.е. ІV-ІІІ век пр.Хр.].”
[статия за хероона в м. Мишкова нива от някогашния вестник „Орбита”, брой 27 от 1988, стр. 5, автор арх. Малвина Русева]

• “Към ІІ-ІІІ век сл.Хр. се причисляват мраморните куполни гробници в местността Мишкова нива и Пропада.”
[Иван Михайлов “Петрова нива (туристически маршрути)”, изд. Адулар, Бургас 2003]

• “Куполна гробница и светилище в местноста Мишкова нива. Една от най-внушителните гробници от епохата на римското владичество в Тракия.”
[Сборник “Странджа. Природен парк”, изд. в Малко Търново 1999]

• “Тук са уникалните тракийски куполни гробници в м. Мишкова нива и м. Пропада.”
[Дипляна “План за управление на природен парк Странджа”, изд. Бълг.-швейц. програма за опазване на биоразнообразието, вероятно 2000-2002]

Не е ясно строежите римски ли са или тракийски. Ако са тракийски, то в разцвета и в късната тракийска епоха ли са градени (V-ІІ век пр.Хр.) или едва в периода на римското владичество над тракийските земи (1 век пр.Хр.-5 в.сл.Хр)? Наглед би било най-просто да потърсим някакъв по-точен отговор в най-новата и най-пълна книга по такъв род въпроси – монографията на Г. Китов и Д. Агре “Въведение в тракийската археология”, изд. Авалон, С 2002. Какво се оказва? Резултатът е, меко казано, неочакван:

• В споменатата книга няма нито дума както за некропола в м. Пропада, така и за хероона в м. Мишкова нива край М.Търново. Изумен, попитах един познат археолог защо тези две прекрасни храмови съоръжения не са включени в такава пълна и обзорна монография. Той ми отговори, че…

• двете гробници още били предмет на спорове – не било изяснено тракийски ли са или римски. Направо щях да припадна. По тези причини реших да запозная всичките си приятели и съмишленици с чудните храмове в местностите “Мишкова нива” и „Пропада” около М. Търново така, както ги чувствам и съм ги разбрал в периода 2003-2008 г. Нека добият (макар приблизителна и непълна) представа за свещеното място и сами да вникнат в неговата ценност и уникалност от културно-историческо и от естетическо гледище. За да посветя толкова труд по издирване на данните за светилището в Мишкова нива и Пропада, има и още един съвсем конкретен, но доста тревожен повод. Това е безхаберието на онези, които би трябвало да пазят паметниците. Това е агресивността на онези, които би трябвало да познават и ценят паметниците. Това е разрухата, която е безпощадна. Това е невежеството – много слабо са познати на широките кръгове българи някои уникални древни паметници. Вместо повече приказки, ще покажа само две снимки на тракийския храм в м. Пропада до М. Търново, направени съответно в 2007 и 2008 г. Тогава всеки нормален читател ще разбере за какво става дума.

Пропада 2003 - 2008 година

Ляво: Пропада 2003-2007 година.
Дясно: Пропада 2008 година.

ІІ. Историческият фон за куполните гробници край Малко Търново

Долмените по тракийските земи (у нас, в Турция и в Северна Гърция) се датират за времето ХІІ-VІІ век пр.Хр. В по-широк смисъл в числото на мегалитните обекти можем да включим ритуалните древни строежи в суха зидария (подземния купол при с. Гърло, Брезнишко), издяланите в скалите ниши (Източни Родопи), гробници (Сакар и Източни Родопи) и цели храмове (Перперикон, Татул), включително и техните най-примитивни и съответно най-старинни форми (напр. светилището Белинташ). Тогава се оказва, че комплексът от всичките скално-ориентирани (т.е. изсечени плюс мегалитни) паметници из тракийските земи датира от доста по-ранно време, да речем поне от преди ХV век пр.Хр. Вярно е, че тези паметници не са разпределени равномерно.

Известните и оцелелите до днес са съсредоточени в областта на Странджа, Сакар, Източните Родопи. Но не бива да пропускаме, че все пак такива обекти се срещат и в Западните Родопи (светилищата при с. Бабек, на Кози камък край Ковачевица и при яз. Широка поляна), в Софийско (при с. Гърло, Брезнишко), в Източна Стара планина (долмен край с. Тича на едноименната река, северно от Котел) и в Лудогорието (в археологичния резерват Сборяново/Свещари, по-точно в основите на тамошния късен мохамедански паметник Демир Баба Теке, има скално-изсечено светилище).

В този смисъл мегалитните обекти са също така симптоматични за традициите на онова местно население през хилядолетията, което сетне се оформило като т. нар. тракийска племенна група. Скално-ориентираните паметници най-общо и мегалитните градежи в частност са се превърнали в един от основните й белези. Които я отличават съществено и несъмнено например от съседната елинска племенна група. Мегалитната и златарската традиция на траките заглъхват към края на Старата ера и началото на Новата. От V век пр.Хр. насетне основните извори за битието на траките са главно откъсите от древногръцки и древноримски хроники.

Според тези именно писмени източници, планината Странджа се е наричала Астей или Астика (по-ранното, тракийското име в древногръцки запис) или Хемимонт (по-късното, древноримско име). “Хемимонт” (Haemimontus) ще рече “Червена планина”, което е съвсем точно – в почвите й има много желязна руда, от която те силно червенеят. Очевидно е и днес за всеки посетител. Там, както се досещаме, е бил развит рудодобив още през тракийското време. Желязото е стигало и за оръжие на местните хора, и за износ през елинските градове-колонии, разположени по Черноморието. За обработката му е отивала голямо количество дървесина, която, естествено, се е вземала от вековните гори на планината.

Дали думата “Астей” има някакъв смисъл не зная, но в периода VІІІ-VІ век пр. Хр. в района на Странджа е обитавало тракийското племе асти, което съвременниците силно са свързвали с планината, щом е кръстено на нея (или обратното?) [История на България в 14 тома, Том 1, изд. на БАН, С 1979, стр. 123]. По-късно, през V-ІV век пр.Хр. в същата книга на това географско място е отбелязано племето тини, но сега върху картата не фигурират астите [цит. съч., стр. 181]. Още по-късно, през ІІІ век пр.Хр.- І век сл.Хр. в района на Странджа отново е изписано племето асти, но сега пък от тините няма и следа [цит. съч., стр. 279]. Не се наемам да коментирам бъркотията, че може да обидя някого. Каква ли бурна миграция се е състояла в тези 2-3 века?

Интерес представлява и великолепният сборник “Странджа. Природен парк”, изд. в М. Търново през 1999 г. Там в студията на Ив. Карайотов четем:

“Колкото и да са рисковани категоричните изводи за локализацията на отделните тракийски племена… с голяма доза сигурност предполагаме, че на територията на парк Странджа през 8-3 в. пр.Хр. е живеело племето тини. На север от него трябва да са били скирмиядите и нипсеите. Племенното название асти има обобщено съдържание и започва да се употребява в по-късните векове. Все пак ние сме сигурни, че траките в земите на парк Странджа в началото на нашето летоброене са се наричали асти.”

Проверявам по-нататък в книгата “Траки” от проф. Хр. М. Данов, изд. Народна просвета, С 1979. Там племенната карта на стр. 40-41 важи за цялото първо хилядолетие пр. Хр. В района на Странджа са нанесени асти, но са добавени и още две племена: мелинофаги и меландити.

За всеки случай правя справка и в книгата “The 3000-Year-Old Hat” от Ирина и Николай Флорови, изд. в Канада през 2001 г. Приложената карта отразява ситуацията до V век пр. Хр. В района на Странджа са изписани следните тракийски племена: меландити, тини, нипсеи, артаки, корпили, скордиси. Първите три имена някак се връзват с горните източници, но останалите три увисват. А астите изобщо отсъстват. Каква ли е причината? Каквато ще да е. Сега да видим какво е разказано в книгите поне за астите – за тях е писано най-много.

Племето асти било твърде многобройно и в този смисъл било забележимо сред околните [Хр. М. Данов, цит.съч., стр. 48]. Основаването и преуспяването на гръцките колонии по бреговете на древна Тракия … улеснявало проникването на изделията на гръцките занаяти във вътрешността на Тракия…[но същевременно] Йония и Атина изпитвали насъщна нужда от обилните и висококачествени суровини и полусуровини на Тракия [Хр. М. Данов, цит. съч., стр. 92-93].

Едва през ІІІ-ІІ век пр.Хр., когато мощта на Одриското царство отслабнала, в Югоизточна Тракия се откроила като относително по-стабилна държавната формация тази на астите, чиито главен град бил в сърцето на Странджанския масив – в Бизие, дн. град Виза в Европейска Турция [Д. Попов, Ал. Николов “История на Стария свят”, изд. на БАН, С 2001]. Споменава се името на владетеля Садалас, при управлението на когото Астейското княжество бележи най-голям възход [Хр. М. Данов, цит. съч., стр. 131]. Тогава територията, подвластна на Садалас, се простирала покрай морето от Южна Странджа чак до Одесос на север [Хр. М. Данов, цит. съч., стр. 143]. В дълбочина на запад пък обхващала части от [бившите] Старозагорски и Ямболски окръзи [Хр. М. Данов, цит. съч., стр. 131]. След І век пр.Хр. странджанските земи постепенно попадат под римска власт. През ІV – V век сл.Хр. са в обхвата на римската провинция Хемимонт.

Долмен в Странджа, до с. Заберново

Долмен в Странджа, до с. Заберново.

Мегалитно светилище в Странджа, в резиденция Перла.

Мегалитно светилище в Странджа, в резиденция Перла.

ІІІ. Опит за реконструкция на хероона в м. Мишкова нива край М. Търново

Колкото и пари да се отпускат от ЮНЕСКО за реставрация, хероонът никога не ще може да се възприеме в неговата пълнота и величие. Твърде добре познавам българските реалности, за да храня някаква надежда. Затова ще опитам да го възстановя пред читателското въображение доколкото е възможно – чрез чертежи, снимки и цитиране на специалисти-археолози, които очевидно са милеели за това грандиозно и прекрасно съоръжение. Имало е и такива. Дано да са останали и днес. Лично аз не мога да претендирам нито за изчерпателност, нито за 100% достоверност.

Най-напред предлагам паметниците край Малко Търново да се разглеждат непременно като ансамбъл…

На юг/югозапад от града най-напред има сведения за запазени (макар и наводнени днес) железни рудници от тракийско време – именно там са били проведени, изглежда, част от скандалните разкопки, водени от Мутафчиев в началото на 80-те години на ХХ в. Днес все още има живи участници в секретните разкопки, които и досега не смеят да разказват открито за тях – дотолкова са наплашени от намесата на Държавна сигурност навремето! На 1-2 км южно от тях е връх Градището, около 700 метра надм. височ., най-високият в българската част на Странджа. Сега достъпът там е невъзможен за туристи от някакви криворазбрани съображения на граничната полиция.

А именно там, изглежда, има не само тракийска крепост, но и (на самия връх) скално-изсечено тракийско светилище! Примерно на 1 км южно от върха, но и на 1-2 км северно от граничната река, е светилището (хероон) с куполна гробница в м. Мишкова нива, което е основният сюжет на разказа ми. На 2-3 км западно от М. Търново в м. Пропада пък има както некропол с цистови гробове и две много любопитни скатни каменни гробници от римско време, така и още една куполна гробница. Достатъчно е да си представим колко наблизо са съсредоточени толкова разнообразни археологични обекти, за да се убедим веднага за какъв изключителен ансамбъл става дума изобщо!

Куполната гробница в м. Пропада

Да почнем с куполния храм-гробница в м. Пропада, понеже за него намерих по-малко материали. В сборника “Странджа. Природен парк”, М. Търново 1999 г. на стр. 67 има стара черно-бяла снимка от неизвестна дата. Тя показва долната цилиндрична половина от гробницата, но не и купол – той не е бил възстановен по времето на снимката. Кога ли е направена снимката?

Когато посетих м. Пропада през 2003-та, куполът бе вече възстановен, а в градския музей имаше малък макет на гробницата. Куполът всъщност е 6-стенна правилна пресечена пирамида. Тя е образувана от трапецовидни плочи, на които долните широки ръбове са опрени в цилиндричната долна половина на гробницата, а горните тесни ръбове се събират към върха, макар че няма клиновиден завършващ камък. Но той не е и нужен! Куполът може да се държи стабилно и така. Особено като няма могила от пръст отгоре. Само че имаше нещо скандално в тази реставрация: налични бяха само 5 плочи; 6-тата, с която е трябвало да завърши сглобяването, липсваше, а на нейното място в горния край на купола (там, където трябва да се допрат всичките плочи) бе вмъкната само една… дъбова цепеница! Именно на нея се държеше тогава целият купол.

Още тогава бях наясно, че ако се махне цепеницата, куполът ще рухне. Престъпление е паметникът да се остави толкова уязвим. Да, но аз съм си обикновен гражданин, който обича културното наследство по нашите земи. А за какво тогава служи цялата специализирана професионална гилдия на музеите и археологията? Никакви мерки за опазване! Никакви! И резултатът е налице – пролетта на 2008-ма някой идиот е избил крепящата цепеница и куполът е наполовина рухнал – както личи на снимките от първата част на този разказ.

Според архитект Малвина Русева [в. Орбита, брой 27 от 1988] тази гробница е или миниатюрно копие, или прототип на гробницата в м. Мишкова нива. Споделям нейното мнение.

Светилището-хероон в м. Мишкова нива

Сега да преминем към основния обект на разказа. Най-стари данни за него намирам у Карел Шкорпил в монографията му “Описание на старините в черноморската област – част ІІ: Светилища и паметници с изображение на конници”, С 1926. Там на стр. 71 е описан внушителният зид с диаметър около 26 м, опасващ светилището, а по-нататък се казва, че “от храма произлизат много мраморни камъни (повече от 70), пренесени в Малко Търново за разни постройки, особено за църквата и други обществени здания.” Някои от тях са с надписи на гръцки; скиците на Шкорпил и снимките на каменните блокове привеждам тук като илюстрация. Споменати са също и 2 плочи с релефи на тракийски конник, като скицата на едната и снимката на другата също привеждам тук. Местата, където са били взидани в М. Търново блоковете, отнети от хероона, са дадени в цитирания труд на Шкорпил. В двора на музея днес се намира и прекрасният фронтон, който очевидно е украсявал входа към светилището.

Тук ще вмъкна любопитна подробност за един от камъните с надписи на гръцки, скицирани и снимани още навремето от Шкорпил, която разкрих случайно благодарение на сборника “Странджа. Природен парк”. Там, на стр. 98, забелязях снимка на камъка, под която текстът гласи: “Надписът на Аполон Аулариок, ІІ век пр.Хр., от Стратон, син на Стратон, управител на железните рудници”. На следващата стр. 99 има още едно малко пояснение:

“Главни божества в района на Малко Търново са били Зевс-Дионис и Аполон-Аулариок. Мраморната ротонда в местността Мишкова нива изглежда е била универсално култово място. Тя е играла ролята на гробница-мавзолей, но тук е бил почитан и бог Аполон с местното прозвище Аулариок. То ни е познато от два паметника – посвещението на ръководещия железните мини Стратон, син на Стратон, и от още един фрагментарен посветителен надпис”.

Разбирате ли как нещата се подреждат? Наличието на железен рудник в района, близо до Мишкова нива, където са провеждани в началото на 80-те години на миналия век скандалните и свръхсекретни (и до днес!) разкопки, се потвърди от един мраморен блок от 2 век пр.Хр., който се съхранява в музея на М. Търново. Големият номер обаче се състои в следното:

(1) никой не казва, че блокът е домъкнат откъм хероона и

(2) никой обикновен посетител на музея не умее да чете древногръцки, така че нищо не разбира от надписа. Още едно “голямо благодаря” на Карел Шкорпил за неоценимата помощ, за професионално свършената работа и безценните данни, които е публикувал.

Да разгледаме сега статията във в. „Орбита“ от 1988 г. Авторката арх. Малвина Русева, очевидно силно впечатлена от хероона, е дала скица от фотометрично заснемане отгоре, но без снимки. (Какви ти снимки от самата ни граница с НАТО и то по времето на Тато?) Там личи, че цилиндричната основа на гробницата не е в центъра на двете опасващи я концентрични кръгли огради, а е изтеглена на юг. Изказана е хипотеза, че светилището е градено дълго време – в началото на мястото вероятно е имало класически долмен, както на много места из Странджа днес, при това с преддверие-дромос; по-късно встрани от него била издигната днешната куполна гробница с цилиндрична долна половина (суха зидария от дялани каменни блокчета), чийто купол бил подобен на 6-стенната пресечена пирамида в гробницата в м. Пропада; накрая около гробницата била изградена разкошната ограда от два концентрични зида с южен портал и фронтон (негова снимка е дадена в статията от 1988 г., но той не е на границата, а е в музея в М.Търново). Така постепенно долменът се превърнал в прекрасно белокаменно светилище в чест на митичен герой (херо).

За мене е доста забавно следното обстоятелство. В няколко доста нови източника [сборника “Странджа. Природен парк”, стр. 99; Иван Михайлов “Петрова нива (туристически маршрути)”, Бургас 2003, стр.26; дипляна “План за управление на природен парк Странджа”] са поместени снимки, на които се виждат и двете кръгови огради на светилището, но няма и помен от самата гробница! Когато посетих мястото през 2003-та, долната цилиндрична половина от гробницата бе възстановена, но пирамидалният купол – не. Това се вижда на снимките ми. Впрочем ще отбележа, че според сборника “Странджа. Природен парк”, стр. 104, големият външен зид на ансамбъла има диаметър 23 м, което е с 3 м повече от стойността, посочена от Шкорпил. Коя ли е вярна?

И в двете свещени места през 2003-та забелязах несъмнена частична реставрация на гробниците. Но тя не бе нито особено качествена (куполът на гробницата в м. Пропада се крепи само на една дъбова цепеница), нито пък довършена (куполът на гробницата в м. Мишкова нива изобщо не е сглобен; приемам заедно с арх. Малвина Русева, че е изглеждал като този в м. Пропада; затова прилагам снимка на последния). Цялата площадка на Мишкова нива ми направи впечатление с разхвърляност и бурени, с изоставеност и немара.

Тук си позволявам да предложа на читателите една скица с предполагаема възстановка на светилището на Мишкова нива във възможно по-пълен вид. В скицата съм включил фронтона (който е в М. Търново) и част от един очевидно фасаден камък (той си лежи изоставен на терена), който е поддържал фронтона. С цифри съм номерирал елементите от комплекса, които се виждат на снимките ми, така че читателят може да ги сглоби във въображението си. Отделно съм дал снимки или чертежи от Шкорпил на онези камъни с текст или с релефи на тракийския конник, които някога също са принадлежали към светилището, но отдавна са смъкнати в града и днес вече е трудно да се предположи как точно са участвали в оригиналния ансамбъл. Виртуално, събирайки всичките разпръснати, но все пак документирани, късове от храма, давам на читателя уникална възможност да добие представа за великолепния културен паметник.

Накрая ще добавя само, че връзките между съседните каменни блокове са били укрепени по типичен за Тракия начин, съвсем подобен на огромния храм в Четиньова могила, разкрит от Г. Китов през 2003 г., а именно: близко до ръба на допирането в съседните блокове (квадри) са били пробивани една срещу друга две тесни вертикални дупки, свързани с плитко хоризонтално каналче по повърхостта на блоковете; в тези две дупки влизали краищата на желязна скоба, чиято хоризонтална част потъвала в жлеба, за да не изпъква над повърхността на блоковете; с цел да не ръждяса бързо и да се закрепи добре, скобата била заливана с разтопено олово.

Снимки 1

Снимки 2

thrarch-5

thrarch-6

Снимки 5

Снимки 6

ІV. Коментар на хероона от гледище на тракийската мегалитна традиция

Думата “мегалити” идва от гръцки и означава “големи камъни”. По съвременната терминология в археологията това са едри каменни блокове (с размери, сравними с човешкия ръст или по-големи), както и съоръжения, съставени от тях, датирани от новокаменната (неолит), меднокаменната (енеолит, халколит) и бронзовата епоха. Блоковете са грубо обработени и комбинирани само по силата на тежестта, без свързващ разтвор (да не се бърка със сухата зидария!).

Основният белег на мегалитните паметници е стремежът на древните строители не да иззидат съоръжението от относително дребни елементи, модули (тухли или каменни блокчета-квадри), а да сглобят съоръжението от колкото е възможно по-малък брой по-големи монолитни елементи, модули (блокове или плочи), подобно на едропанелните сгради от ХХ век. Мегалитните градежи по своята същност са едромодулни (модулът е голям, по размери е сравним с цялото съоръжение), докато другите древни строежи, които не се сглобяват от едри “панели”, а се зидат от многобройни относително малки модули по своята същина са дребномодулни.

Мегалитни паметници (долмени) има по цялата планета в няколко обширни района: (1) Европа и Средиземноморието; (2) Южен Индустан; (3) Индокитай – Кампучия, Тайланд, Индонезия; (4) Източна Азия – Северен Китай, Корея и Япония.

Карта на разпространение

ЕДРОМОДУЛНАТА КУЛТУРА се практикува и развива в огромен период, примерно от 40 до 5 век пр.Хр. Трудно е дори да си представим комуникация и пренос на моделите между толкова отдалечени места в толкова древни времена. В този смисъл появата на сходни мегалитни постройки в толкова различни точки от планетата не е единен многостъпален процес, съзнателно пренасяне на мегалитната идея от едно цивилизационно огнище към друго, а по-скоро набор от сходни събития, които възникват статистически, независимо едно от друго в много райони на света. Едромодулната (долменна, мегалитна, large-scale) строителна култура, според мен, е първото чудо на света – преди традиционните седем. По времетраене, по разпростаненост, по тайнственост и по количество въпроси, които навярно завинаги ще останат без категоричен отговор.
В същото време в съседни области се практикува и развива паралелно и независимо друг тип строително мислене и култура, която ще нарека ДРЕБНОМОДУЛНА (small-scale). Естествено, в никакъв случай не искам да прозвучи като подценяване! Нейните съоръжения са многократно по-големи като цяло, направо грандиозни. Но искам да подчертая, че основната, неделима строителна единица (модул), от която са съставени, е относително малка и стандартизирана – дялан паралелопипеден каменен блок (т.н. квадра) или просто глинена тухла, която може дори да не е печена. Примери за това алтернативно строително мислене са прочутите днес цивилизации на древността: Шумер и Вавилон, Египет, Елада, Древен Рим, Северна Индия (Харап или Мохенджо Даро), Южен Китай и т.н. Грандиозните строежи на Вавилон например са от непечени тухли; иззиданите от тях стени или колони са само облицовани отгоре с тънки каменни плочи или с гледжосани плочки! Великата Китайска стена също е тухлена.

В дълготрайното съжителство на двата съществено различни архитектурни подхода се забелязва нещо изключително интересно.

(1) От една страна по областите, където наблюдаваме едромодулни градежи, не са били създавани дребномодулни градежи и не са се развили дребномодулни култури. ПОНЕ по времето, когато там са били строени долмените. Същите области обикновено след значителна историческа пауза (т.н. хиатус), след отмирането на мегалитните традиции, попадат в обсега на териториалната експанзия на дребномодулни цивилизации, които са се зародили в съседство по независим начин.

(2) От друга страна по областите, където се зараждат и развиват в древността цивилизациите от дребномодулен тип, не са намерени  мегалитни строежи (долмени). ПОНЕ от онова време, когато мегалити са били строени в съседните им територии. На един по-късен етап от историята си (в края на Старата и началото на Новата ера) дребномодулните цивилизации се разширяват и в експанзията си понякога обхващат съседни райони, където долменната традиция отдавна е замряла (напр. завладяването на Западна Европа и Северозападна Африка от Римската империя) или е в процес на заглъхване (напр. Източна Тракия).

С други думи, двата типа строителство не се застъпват във времето и пространството. Те съществуват и се развиват независимо, конкурират се помежду си в целия споменат по-горе огромен период от четири хилядолетия! Към края на Старата ера обаче едромодулната мегалитна култура се изчерпва, изживява времето си и престава да отговаря на нарасналите потребности на населението. Затова и отмира, изоставя се завинаги по целия свят, във всичките райони, където дотогава се е практикувала векове и дори хилядолетия наред. Тя не се превръща еволюционно, а просто повсеместно се заменя от дребномодулната, която очевидно е по-съвършената, по-гъвкавата система, с повече възможности за комбиниране и усложняване.

Да разгледаме по-подробно от изложените позиции положението на Балканския полуостров в древността. Географската близост на двата типа цивилизационни огнища – едромодулното в Древна Тракия и дребномодулното в Древна Гърция, както и известна формална прилика между подмогилните долменни и зидани гробници, разположени по една и съща територия (в Източна Тракия), естествено създават изкушението да се предположи генетична връзка между тези обекти. Да се предположи, че местната тракийска мегалитна школа и традиция самостоятелно, вътре в себе си през периода ХІІ-VІІ век пр.Хр. осъществява количествени натрупвания (строеж на достатъчно много долменни гробници) и поради това успява да извърши качествен преход към по-висока степен на развитие, а именно да изнамери и да почне да прилага по-съвършената дребномодулна строителна техника, въплътена в тракийските гробници от V-ІІ век пр.Хр.

Всъщност, така считам, картината е съвсем различна. Оригиналната традиция, която траките носят, е мегалитната, едромодулната. Те са я развивали в продължение на поне 7 века преди да се появят зиданите гробници и храмове от класическия период! А силно нашумелите напоследък у нас куполни подмогилни гробници периода 5-2 век пр.Хр. са строени по дребномодулната технология от каменни блокчета и тухли, която през 6-5 век пр.Хр. траките са заели наготово (внос на нови технологии!) от съседните центрове (Елада, Месопотамия), като са я приспособили към своите виждания и нужди. Ето едно съображение в полза на това твърдение.

Одриското царство е най-трайното и обширно държавно образувание в Древна Тракия. То се оформя в началото на V век пр.Хр. в период на изключителен материален и културен разцвет по тракийските земи. За да олицетвори могъществото и богатството на държавата си, през ІV век пр.Хр. владетелят Севт ІІІ решава да построи модерен и красив град-столица (1) в относително къс срок и (2) по най-добрите световно признати образци и техники от онова време. За целта Севт заема дребномодулната каменна технология от Древна Елада; а дребномодулната тухлена технология – ако не от Елада, то от района на Месопотамия и Персия. Очевидно оживеният обмен на технологии не е траял само докато се строи Севтопол, а е почнал поне половин век преди това (да речем, края на V – началото на ІV век пр.Хр.) и е продължил и след това (да речем, през ІІІ век пр.Хр.). А нали именно това е периодът, когато са строени прочутите тракийски куполни гробници от каменни блокчета (Старосел, Мезек) или от тухли (Казанлък, Поморие)! Период, когато долменни гробници вече изобщо не се строят, а от мегалитния подход остават само отделни следи или образци. Когато той видимо отмира, понеже не удовлетворява новите, силно пораснали потребности от сложност и красота на градежа.

Без съмнение преходът от едната – локално старата долменна архитектурна традиция – към друга – локално новата дребномодулна техника – не е бил внезапен. За това свидетелства находката на археолога Г. Нехризов, който през декември 2004-та откри долмен при с. Оряхово в Западен Сакар [в. „Новинар-Юг“, декември 2004 г.]. Разкопките показали, че долменът е строен през VІІ век пр.Хр., но е ползван чак до ІV век пр.Хр.! Следователно цели три века – през които са издигнати многобройни елинистични къснотракийски подмогилни храмове и мавзолеи по дребномодулната техника – траките са следвали и уважавали своята едромодулна, мегалитна традиция, макар че вече не са строили нови долмени.

Именно като свидетелство за този крайно интересен преход по нашите земи разглеждам двете цилиндрично-куполни гробници в местностите Пропада и Мишкова нива край М. Търново. Датировката им не е сигурна, но сякаш преобладава мнението за интервала между последните един-два века пр.Хр. и първите един-два века сл.Хр. Двете цилиндрично-куполни малкотърновски гробници в долната си част са строени като цилиндрични тела по новия за тези места по онова време [локално нов] дребномодулен принцип – от правилно одялани малки каменни блокчета, редени на последователни слоеве. На тогавашния етап обаче местните тракийски строители явно не са успели по същата отскоро възприета техника да изградят и сводесто покритие – т.н. фалшив или истински свод от малки блокчета. Затова са направили компромис с дребномодулния подход. И са довършили горната половина от постройката, покритието, не като сфера или конус от дребни дялани каменни блокчета, а като шатра – пресечена пирамида, съставена само от 6 много едри трапецовидни наклонени плочи.

Схема на обекта

Ако обърнем внимание на подробностите, всъщност строителите са довършили постройката по своя оригинален, стар и много по-добре овладян подход – мегалитния. За разлика от дребномодулните сводове, където блокчетата се допират и налягат по най-широките си стени, тук, при едромодулното шатрово покритие, големите, монолитни, грубо одялани плочи се допират и налягат само по страничните си ръбове. При това дори не е нужен похлупващият ключов камък (клин), който е задължителен в дребномодулните куполи, за да осигури стабилността им. Също така отвън плочите са плоски и сводът има вид на шатра, но отвътре всяка плоча е издялана като част от конична повърхнина, така че гледано отвътре 6-те плочи образуват пресечен конус. Това наистина е гениално хрумване! Според мен (и според архитект Малвина Русева) шатровият купол е уникален: не е позната друга такава постройка.

Храмът се датира 4-3 век пр.Хр., когато мегалити отдавна не се строят по нашите земи. Гробницата в м. Пропада е добро доказателство, че мегалитната традиция е дълбоко вкоренена в местното население, че именно то си е открай време неин носител. Същото това население в по-модерните времена се опитва и успява да моделира едно модерно съоръжение (купол) с една техника (мегалитна), която в 4 век пр.Хр. вече е анахронизъм. Но резултатът е прекрасен. Ето изключително добър и ярък пример за постепенния преход между двата алтернативни подхода в древната архитектура – чрез тяхното комбиниране.

Из други райони на Тракия (Старосел, Казанлък, Свещари) тракийските строители много по-уверено (а може би и с помощта на съответни чужди майстори?) прилагат егейската дребномодулна технология и създават множество чудесни дребномодулни цилиндрични гробници със сферичен или коничен фалшив свод. Във всеки случай смятам, че гробниците при М. Търново, макар и от времето на римското владичество в Тракия, са градени от местни тракийски майстори. Едва ли са градени от римляни, понеже не се вписват в древноримската стилова традиция.

Друг впечатляващ пример за смяната на двата алтернативни строителни подхода намираме отново край Малко Търново – в некропола в местността Пропада, датиран от римско време (ІІ-ІІІ век сл.Хр.). Там има две по-големи гробници. Макар и построени от много добре одялани, огладени мраморни плочи, те носят в себе си същината и отпечатъка от древната мегалитна традиция: всяка от стените е направена от по една-две едри плочи. Едната гробница е с двускатен покрив, изцяло осъществен само от две плочи – по една за всеки скат.

Снимка 1

С други думи, вместо от множество дребни блокчета, гробниците са строени от малък брой монолитни едри плочи – добре одялани, изгладени, наподобяващи прочутия и доста по-стар долмен в м. Бялата трева край с. Българска поляна в Сакар планина.

Снимка 2

Втората гробница от същия некропол е още по-любопитна. Тя има малък входен коридор. Той е много добре издялан (признак за локално по-нова и по-добре развита техника за обработка на камъка), в един голям монолитен блок от матерна скала (несъмнен отглас от мегалитната строителна традиция!). Нещо повече: това коридорче е имало цилиндрично покритие. То не е образувано от дребни блокчета, а е майсторски издялано (белег за по-напреднала техника) от друг голям монолитен блок (също явен отзвук от древната мегалитна традиция!), който е бил нахлупен върху коридорчето, издялано в матерната скала.

Снимка 3

V. Обобщение

Обзорът за мегалитната култура по света и нейната историческа съдба ми дава основание да оценя гробниците край М. Търново като прекрасни примери за комбинирането на едромодулната и дребномодулната строителна традиция в онзи крайно любопитен исторически период между старото и новото летоброене, когато първата вече е отмирала, а втората е набирала сила и опит по нашите тракийски земи. Едва ли са нужни повече аргументи, за да се докаже какво уникално цивилизационно съкровище представлява археологичният ансамбъл около гр. Малко Търново. Съвсем отделно от фактологичния исторически анализ, обектите там са и много красиви и нетипични за българските земи. Дано някой се накани по-скоро да извърши реставрация и тя да доведе паметниците в едно състояние, достойно за техния културен ранг!

© Любомир Цонев,
януари 2005 – февруари 2009 г.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Бисерът на Странджа"

  1. Пламен  23.10.2009 г. | 17:42 ч.

    Браво за положения труд, какво е мнението Ви за книгата на Кръстьо Мутафчиев?

  2. Пламен  23.10.2009 г. | 17:43 ч.

    ако сте я чел

  3. silviq  21.02.2010 г. | 14:25 ч.

    много хубава стараница .наистина има рядка информация ,а не банална и повтарящасе ,хварлил се е труд ,ако можеше и общината (персонала който отговаря за историята или туризма )да я прочете.

  4. silvia  02.02.2012 г. | 16:09 ч.

    ЕВАЛА

  5. silvia  02.02.2012 г. | 22:03 ч.

    вече Мишкова нива е достъпна за посещения , но не свободно ,защото е в границата ,а организирано 🙂 , но все още не е възтановена 🙁

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.