<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	xmlns:itunes="http://www.itunes.com/dtds/podcast-1.0.dtd"
xmlns:rawvoice="http://www.rawvoice.com/rawvoiceRssModule/"
>

<channel>
	<title>От Извора &#187; Духовното</title>
	<atom:link href="http://www.otizvora.com/category/duhovnoto/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.otizvora.com</link>
	<description>Жива вода за жадни души</description>
	<lastBuildDate>Sun, 05 Feb 2012 11:12:08 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.3.1</generator>
<!-- podcast_generator="Blubrry PowerPress/2.0.4" -->
	<itunes:summary>Жива вода за жадни души</itunes:summary>
	<itunes:author>От Извора</itunes:author>
	<itunes:explicit>no</itunes:explicit>
	<itunes:image href="http://www.otizvora.com/wp-content/plugins/powerpress/itunes_default.jpg" />
	<itunes:subtitle>Жива вода за жадни души</itunes:subtitle>
	<image>
		<title>От Извора &#187; Духовното</title>
		<url>http://www.otizvora.com/wp-content/plugins/powerpress/rss_default.jpg</url>
		<link>http://www.otizvora.com/category/duhovnoto/</link>
	</image>
		<item>
		<title>По стъпките на Учителя: Мистикът и тайноведец Николай Райнов</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2012/02/3853/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2012/02/3853/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 04 Feb 2012 22:03:32 +0000</pubDate>
		<dc:creator>ppetrov</dc:creator>
				<category><![CDATA[По стъпките на Учителя]]></category>
		<category><![CDATA[Препоръчано]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.otizvora.com/?p=3853</guid>
		<description><![CDATA[„Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; решил бях да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; мои врагове са ония, на които съм правил само добро; тридесетгодишен съм, а изглеждам старец; смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на семинарията, дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и да търся нещо по-горно от човека&#8230; Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това да диря опора сам в себе си и се не предадох никому. Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, от дето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2012/02/3853/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>6</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Беинса Дуно: Рилски беседи</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2012/01/3785/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2012/01/3785/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 29 Jan 2012 10:06:53 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[Беинса Дуно]]></category>
		<category><![CDATA[Препоръчано]]></category>
		<category><![CDATA[Цели книги]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.otizvora.com/?p=3785</guid>
		<description><![CDATA[Из поредицата Рилски беседи от Учителя: „Най-голямата война, в която Христос взимаше участие и пострада, беше обвинението срещу Него, че се наричал Син Божи. Христос пострада и хората страдат. Следователно, страданията са неизбежни, каквито и да са причините за тях. Защо и за какво страда човек? Ако страда за греховете си, той заслужава тези страдания. Обаче, ако върши волята Божия и пак страда, коя е причината за тези страдания? Как трябва да се гледа на този род страдания? Значи, две неща трябва да има човек предвид в живота си: за Истината ли да страда, или за своите лични грехове? Няма по-велико страдание от това, да страда човек за Истината!“ * * * „Казвам: човекът на любовта е човек на новото. Искате ли да се освободите от старото, приемете любовта в себе си. Днес старото не струва нищо. Едно време е имало цена, но сега никой не го търси. Който иска да се освободи от старото учение, той трябва да го замести с новото, от което човек може да стане. &#8211; Какво ще правим със старото учение? &#8211; Продайте го на мене, аз ще го купя като антика, ще дам за него едно петаче. От когото го купя, ще напиша името [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2012/01/3785/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Димитър Мангуров – пълно течение на лекциите</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2012/01/3777/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2012/01/3777/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 28 Jan 2012 11:03:07 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[Препоръчано]]></category>
		<category><![CDATA[Разни свитъци]]></category>
		<category><![CDATA[Цели книги]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.otizvora.com/?p=3777</guid>
		<description><![CDATA[На тази страница можете свалите досегашните лекции на Димитър Мангуров и неговите книги. Бях започнал да ги пускам една по една в редактиран вид, но поради техния обем и времето, което ми отнема редактирането и оформянето на публикациите за сайта, може би това не беше сред най-блестящите ми идеи. Ако трябва да я осъществя докрай, ще отнеме няколко месеца и задължително за сметка на други замислени публикации. Ще отделя няколко реда, за да адресирам досегашните критики на двама от гостите (а и тези, които вероятно тепърва ще дойдат), че изобщо публикувам Димитър Мангуров. Моля, разберете, че не е моя работа да поемам функцията на съдник, който да решава кой е крив и кой е прав в нещо, което ми се струват лични спорове и проявления на натрупваща се чужда карма. Нека е ясно: Аз също не съм съгласен с всичко, което пише г-н Мангуров, особено по темата за историята на „българите в Азия“ и някои „окултни факти“ от нашето съвремие, които не подлежат на проверка – нито от мен, нито от друг. Не ми допада и това, че в лекциите си не посочва от кои сборници са цитатите, на които се позовава. Това са въпроси, които с Мангуров сме обсъждали [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2012/01/3777/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>8</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Беинса Дуно: Архив на поредицата Утринни Слова, 1930-1944 г.</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2012/01/3711/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2012/01/3711/#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 23 Jan 2012 22:07:25 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[Беинса Дуно]]></category>
		<category><![CDATA[Препоръчано]]></category>
		<category><![CDATA[Цели книги]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.otizvora.com/?p=3711</guid>
		<description><![CDATA[Из беседите Утринни Слова: „Родените деца по Дух не умират. Следователно детето, което майката е родила и не умира, то е по Дух родено. Туй, което е родено по плът, умира. Христос казва: „Роденият по плът ще умре, ще изчезне, не може да се ползва от живота. Роденият по Дух ще влезе в Царството Божие.“ Кои деца влизат в училището? Способните. Онези деца, които са недъгави, недоразвити, не могат да влязат в училището, в Царството Божие. Само роденото дете по Дух може да влезе в Царството Божие, понеже Царството Божие е училище, в което човек трябва да влезе да се учи &#8211; да влезе човек и да ползва от всичките блага, които Бог е внесъл в Царството Божие.“ и „Казвам: В новия живот, в който влизаме, всички трябва да избираме да се срещаме с хора, които допринасят на нашето умствено, духовно и физическо развитие; влиянието на хората, което може да се отрази добре върху духовния живот, което може да се отрази добре върху ума, върху сърцето и върху тялото на човека. Някои хора са изостанали. Какво ни ползва нас ледът? Ледът по отношение на нас, то е консервирана вода. Трябва да се стопи, за да бъде полезен. Някои хора в [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2012/01/3711/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Заповядайте във виртуалния Гьотеанум с неговата библиотека!</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2012/01/3707/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2012/01/3707/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 22 Jan 2012 14:03:26 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[Рудолф Щайнер]]></category>
		<category><![CDATA[Цели книги]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.otizvora.com/?p=3707</guid>
		<description><![CDATA[В съзнанието на антропософите новогодишната вечер при посрещането на 1923 година е черна дата. Насъскани от тъмните окултни среди в йезуитския орден, група немски националисти изгарят Първия Гьотеанум в Дорнах, Швейцария. И макар на същото място скоро да се появява Вторият Гьотеанум, който е център на Антропософското общество до наши дни, събитието от 31 декември 1922 г. носи поука. Тя е, че трябва да сме подготвени дори за най-неприятното, защото злото има своя роля в Божията воля, затова от време на време му се развързват ръцете. Самият Щайнер предупреждава, че трябва да отстояваме истината „докато сме способни“, което по мое разбиране означава, че ще дойдат времена, когато антропософите и деноминационните християни ще са подложени на изпитания, пред които трагедията с Първия Гьотеанум напълно ще избледнее. Колкото повече наближава времето, когато въплътеният Ариман (Антихрист) ще се появи на сцената, за да изпълни особената мисия за човечеството, толкова повече интуицията ми нашепва, че трябва да направя каквото съм способен и „докато съм способен“, за да осигуря опазването на антропософската литература и Словото на Учителя Беинса Дуно. Нищо чудно някой ден и Вторият Гьотеанум да пострада от „заблудена“ ракета на НАТО или при следващия голям световен конфликт, когато никой няма да знае къде [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2012/01/3707/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>35</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Истината за задгробния живот: Човекът като рожба на Космоса</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2012/01/3685/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2012/01/3685/#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 20 Jan 2012 13:00:44 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[Препоръчано]]></category>
		<category><![CDATA[Разни свитъци]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.otizvora.com/?p=3685</guid>
		<description><![CDATA[В центъра на Антропософията стоят човекът и неговият божествен произход. За да ни има такива, каквито сме днес, са били нужни 250 млрд. години работа на всичките девет Йерархии богове от Ангели до Серафими, както и жертвената Любов на нашия пряк Бог, Създател, Спасител, Приятел и Брат Христос. Познанието, приемането и единението с тях задължително преминава през отговора на въпроса „Кой съм Аз“? Тази загадка ще ни съпътства през цялата вечност, но частично можем да я разберем, ако насочим поглед към смъртта. „Човекът като рожба на Космоса“ Автор: Димитър Мангуров 12.02.2002 г. Загадката на Живота и Човека задължително изисква нейното познаване. Как преминаваме бездната между смърт и ново раждане, с какъв потенциал е изпълнен зародишът в утробата на майката, как да се отнасяме към новороденото бебе, малкото дете, юношата – все въпроси, от чието разрешаване зависи до голяма степен бъдещето на човешкия род. Нашите деца са подложени на повсеместна атака, без аналог в историята. Живеем в най-преломното време на преход от материализъм към духовност. Армията на тъмните сили – луциферически, ариманически, азурически – и подчинените им човешки души и природни духове денонощно бълват все нови и нови изкушения пред хората, а в частност сред децата – бъдещите стопани на планетата [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2012/01/3685/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Беинса Дуно: Служители</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2012/01/3628/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2012/01/3628/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 14 Jan 2012 03:00:58 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[Беинса Дуно]]></category>
		<category><![CDATA[Препоръчано]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.otizvora.com/?p=3628</guid>
		<description><![CDATA[Какъв предмет имате за днес? Какви са уроците ви? Защо Господ създаде светлината и топлината? Казвате: лесно се отговаря на тия въпроси. Всички хора желаят лесните работи. В нашия салон има доста картини, все художници са ги рисували. Защо някое лице е дълго, не знаете. Защо носът е дълъг, не знаете. Защо някои вежди са дебели, а други тънки, пак не знаете. Това са елементарни неща, но не ги знаете. Решавате трудни въпроси. Трудните въпроси произтичат все от елементарни неща. Имате числата: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, прости числа. Когато ги съчетаете, се образуват големи числа. Какво е значението на числата, не знаете. Знанието не трябва да бъде товар. Всеки предмет трябва да се изучава добре. Човек, който няма знание, е лишен от светлина. Знанието е събиране на светлина. То е събрано богатство и трябва да се използва. Сега вие може би се занимавате с други работи, но искате да се научите да живеете добре. Това е най-трудната работа. Казвате: да живеем според Божия закон. Как ще живеете по тоя закон? Ще учим. Значи, не е въпрос да живеете по Божия закон, но да учите това, което Бог е създал. В какво се заключава ученето? Първо [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2012/01/3628/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Беинса Дуно: Слънцето не ще зайде</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2012/01/3606/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2012/01/3606/#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 12 Jan 2012 13:28:55 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[Беинса Дуно]]></category>
		<category><![CDATA[Препоръчано]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.otizvora.com/?p=3606</guid>
		<description><![CDATA[Слънцето не ще зайде веч. (Исая, 60:20) Този стих подразбира, че Слънцето няма да залязва вече. Тези думи имат двояко значение. Ако разглеждаме света като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа. Ако пък разглеждаме света като съзнателно разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа. От всички небесни тела най-познато ни е Слънцето. Колкото малко и да мислим за Слънцето обаче, през целия ден, ако не прямо, косвено мислим за него. Събудим ли се сутрин, първата ни работа е да погледнем светло ли е вън или не, т.е. изгряло ли е Слънцето или още не е изгряло. Тръгваме на път и пак поглеждаме навън, дали Слънцето е изгряло или още не е изгряло. В Писанието се казва, че в началото Бог създаде Небето и Земята, а после Луната и Слънцето. Слънцето е необходимо, защото то определя времената и годините, т.е. то определя съзнателния човешки живот като живот на еволюция. Слънцето хроникира всичко, което става под небето. То отбелязва всичко във великата книга на живота. Слънцето не ще зайде веч. Питам: възможен ли е свят, в който Слънцето да не [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2012/01/3606/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Беинса Дуно и Рудолф Щайнер – част от Христовия импулс</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2012/01/3573/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2012/01/3573/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 08 Jan 2012 18:11:12 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[Препоръчано]]></category>
		<category><![CDATA[Разни свитъци]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.otizvora.com/?p=3573</guid>
		<description><![CDATA[3ащо има такова голямо разминаване в България между последователите на двата истински езотерични християнски импулса в ХХ век? Какво означава фактът, че след заминаването си от този свят Учителят оставя в стаичката си три книги, все от Щайнер? Кой всъщност е Беинса Дуно и защо дойде точно в началото на „ликвидационния век“? Преди да си отговорим на тези и много други въпроси, е необходимо да се запознаем с положението днес. Автор: Димитър Мангуров Антропософите в България са малко и предимно представители на т.н. интелигенция. Част от тях се отнасят към хората от Бялото Братство със снизхождение, други направо високомерно, като смятат Учителя за самозванец, дори за болшевик. Малцина от антропософите познават добре и двата импулса и служат за жив мост между тях. Хората от Бялото Братство, които са значително по-многобройни и разнородни по социален състав, се доверяват на един мит, че когато Боян Боев бил при Р. Щайнер, последният го отпратил с думите да върви в България, защото там е Мировият Учител. Ако използваме елементарната логика, следва, че Щайнер е по-малък Учител и не е необходимо да му се обръща голямо внимание. Даже един последовател в своята класация на мъдреци и мистици през вековете го постави на 700-но място. Именно [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2012/01/3573/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Рудолф Щайнер за отровите и синтетичните храни</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2012/01/3541/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2012/01/3541/#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 05 Jan 2012 22:02:09 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[Здравни свинщини]]></category>
		<category><![CDATA[Препоръчано]]></category>
		<category><![CDATA[Рудолф Щайнер]]></category>
		<category><![CDATA[Храни от преизподнята]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.ivanstamenov.com/?p=3541</guid>
		<description><![CDATA[Темата за ГМО стана редовна в „От Извора“, макар да не беше планирано. Вярвах, че няма нужда от доказване, че тези храни, разработени от партньорите на Пентагона, не могат да са нищо друго, освен биологично оръжие. Все пак нещо ми подсказва, че покриването и на тази тема няма да е съвсем излишно. Направих си труда да я разгледам с оглед на духовно-научния (антропософския) мироглед. Съставих малък, но доста изчерпателен сборник от цитати на Рудолф Щайнер, в които той обсъжда въпросите за отровите и храните – особено синтетичните храни, които днес наричаме и генно модифицирани (ГМО). От всичко, което съм чел дотук в Антропософията, Щайнер разделя храните на три типа – с мои думи: естествени, неестествени и синтетични. Естествените са ясни – природните; тези, които са плод от работата и енергиите на Духовни Същества. Неестествените са тези, които Щайнер предвижда, че някога в бъдеще (в наше време) ще могат да се отглеждат в закрити помещения, на изкуствена светлина и под изкуствено отопление. Те са лишени от полезно действие или направо са вредни, тъй като са откъснати от сезоните в природата и най-вече от Слънцето. А когато говори за третия тип &#8211; синтетичните храни, Щайнер сякаш говори за отрови. Преценете сами&#8230; * [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2012/01/3541/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>21</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>

