<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	xmlns:itunes="http://www.itunes.com/dtds/podcast-1.0.dtd"
xmlns:rawvoice="http://www.rawvoice.com/rawvoiceRssModule/"
>

<channel>
	<title>От Извора &#187; Миналото</title>
	<atom:link href="http://www.otizvora.com/category/minaloto/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.otizvora.com</link>
	<description>Жива вода за жадни души</description>
	<lastBuildDate>Sun, 05 Feb 2012 11:12:08 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.3.1</generator>
<!-- podcast_generator="Blubrry PowerPress/2.0.4" -->
	<itunes:summary>Жива вода за жадни души</itunes:summary>
	<itunes:author>От Извора</itunes:author>
	<itunes:explicit>no</itunes:explicit>
	<itunes:image href="http://www.otizvora.com/wp-content/plugins/powerpress/itunes_default.jpg" />
	<itunes:subtitle>Жива вода за жадни души</itunes:subtitle>
	<image>
		<title>От Извора &#187; Миналото</title>
		<url>http://www.otizvora.com/wp-content/plugins/powerpress/rss_default.jpg</url>
		<link>http://www.otizvora.com/category/minaloto/</link>
	</image>
		<item>
		<title>Цяла книга: „Мадарският конник“ от Петър Георгиев</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2011/11/3388/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2011/11/3388/#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 09 Nov 2011 22:04:31 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[Археология]]></category>
		<category><![CDATA[История]]></category>
		<category><![CDATA[Петър Георгиев]]></category>
		<category><![CDATA[Цели книги]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.ivanstamenov.com/?p=3388</guid>
		<description><![CDATA[От автора Петър Георгиев: Мадарският конник − това е релефът, изсечен в скалите над селото с име Мадара. Мадара е име на Майката, Великата Майка − Извора на Живота, Божия дух и Защита. Според древната символика на траките, обърнатата урна и изтичащата от нея вода символизират утробата, Извора на Живота; змията − Свещения дух на Бог; лъвът − майчината закрила и защита. Съдът с изливаща се вода, змията и лъвът са изобразени на релефа от Мадара. Изобразявани са и на простичките каменни релефи на траките, наричани плочки на Тракийския конник. Създавани са по времето, когато лъвът, змията и обърнатата урна са демонизирани в мраморните релефи (leontocephalous) от олтарите на Митраизма. В митраистки храмове от втори-трети век е намирана чудовищна човешка фигура с ужасяваща лъвска глава и обвита от змия. В някои олтари до фигурата се чете името Ариман. Защо в един божи храм присъства очевидно демонизиран образ и кой е изобразен на фигурата? Неочакван отговор: Мадара, Майката. Кой и защо сатанизира Великата Майка? Опит за отговор в тази книга. Петър Георгиев &#124; „Мадарският конник“ (PDF, 113 стр., 9.6 MB) * * * Бел. Стопанина: Книгата на Петър Георгиев за Мадарския конник тепърва влиза в печат. Когато се появи на пазара [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2011/11/3388/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>14</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Цар Симеоновият Съборникъ &#8211; изследвания I: допълнено издание</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2011/06/3013/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2011/06/3013/#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 16 Jun 2011 16:11:02 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<category><![CDATA[Асен Чилингиров]]></category>
		<category><![CDATA[Цели книги]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.ivanstamenov.com/?p=3013</guid>
		<description><![CDATA[През 1817 година е открит един забележителен ръкопис върху пергамент, съдържащ различни, предимно богословски съчинения от гръцки автори в превод на „църковнославянски език“ &#8211; поне така твърдят руските му изследователи. В него те виждат „втората по време на нейното преписване руска книга“. Това свое твърдение те обосновават с текста на посвещението „в чест на великия между князете Святослав“, когото идентифицират с княз Святослав Ярославевич (1073-1076) и на неговото име наричат този ръкопис „Изборник князя Святослава 1073 года“. Цар Симеоновият Съборникъ &#8211; изследвания I (2.5 MB) Приложение: Допълнителни материали (4.7 MB) Последвалите проучвания на ръкописа обаче показват, че името на киевския княз е било написано върху заличеното име на българския цар Симеон, запазено върху друг по-късен препис на същия сборник. След махането на подвързията при реставрацията на ръкописа може да се установи вече със сигурност и че листът с посвещението, заедно с други 7 листа с високохудожествени илюстрации, са били допълнително прикачени към руския препис от 1073 година и първоначално са украсявали неговия български протограф от Х век &#8211; а това е именно Цар Симеоновият Съборникъ. Тази книга е предварителна публикация на изследванията на Асен Чилингиров върху текста и украсата на българския протограф, от който е преписан руският ръкопис и от [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2011/06/3013/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>„Убий Сабазий, убий българина“: второ допълнено издание</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2011/04/2741/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2011/04/2741/#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 18 Apr 2011 20:11:13 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<category><![CDATA[Петър Георгиев]]></category>
		<category><![CDATA[Цели книги]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.ivanstamenov.com/?p=2741</guid>
		<description><![CDATA[Из увода от автора: Появата на нови материали, свързни с религията на народите по нашите земи и тяхното осмисляне, е причина за това издание. А причината за толкова много религия в една книга, в която се говори за българите, е проста. Не можем да търсим корените на българите само в имена на племена и комбинации от букви. За да разберем кои са българите, трябва да надникнем в тяхната духовна култура, която естествено за онези времена е преди всичко религия и ритуали. „На многото българи“, както пишат владетелите Омуртаг и Персиян. И в никакъв случай не е само гърнета и амфори от археологически разкопки. В крайна сметка &#8211; кои са българите? Балкански бежанци ли са, вследствие Римската инвазия в безкрайните степи на север от Черно море, както запитах в последните редове на книгата „Траки, готи, славяни“? Да, все повече са аргументите, че българите са бежанци от Балканите, заселили се по поречието на река Хипанис на изток от Карпатите, в границите на т.н. „Черняховска култура“. И като бегълци са дали новото име на реката – реката на бегълците, на бугарите, река Буг. На Буг, която тече на юг към Черно море, и Буг, която тече на север към Балтийско море. И като [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2011/04/2741/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Кой е дарителят на Ивановските стенописи (2011)</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2011/03/2514/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2011/03/2514/#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 01 Mar 2011 13:02:45 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<category><![CDATA[Асен Чилингиров]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.ivanstamenov.com/?p=2514</guid>
		<description><![CDATA[Стенописите в пещерните църкви и параклиси по долината на река Русенски Лом, в това число и в пещерата, известна под името „Църквата“, се споменават за първи път в научната литература от Карел Шкорпил. Това описание служи за основа при разглеждането им в обобщаващия труд на Андрей Грабар за българската средновековна църковна живопис, където той ги датира в началото на ХІV век. Редица несъобразности при описанието на стенописите, както и при определянето местоположението на въпросните пещерни църкви, слагат под съмнение твърдението му, че ги е изследвал на място. През последвалите години интересът на изследователите към Ивановските стенописи нараства още повече, макар техните изследвания да не донасят нищо ново, освен свързването на живописта с идеите на исихазъма, като нейната характеристика и класификация, поставена от Грабар и допълнена от Мавродинов и Велманс се запазват. В българската научна литература продължават да се повтарят едни и същи, често най-абсурдни фрази, нямащи нищо общо нито със стенописите, нито с епохата, в която те са създадени. През 1965 година ми беше възложено от Националния институт за паметниците на културата в София да изготвя научна документация за стенописите от целия комплекс пещерни църкви и параклиси при с. Иваново. Тези мои проучвания, както и фотозаснемането на стенописите, послужиха за [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2011/03/2514/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>3</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Вулканите, наводненията, археологията и политиката &#8211; допълнения</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2011/01/2387/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2011/01/2387/#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 14 Jan 2011 19:55:44 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[Археология]]></category>
		<category><![CDATA[История]]></category>
		<category><![CDATA[Асен Чилингиров]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.ivanstamenov.com/?p=2387</guid>
		<description><![CDATA[От д-р Асен Чилингиров: Поводът за изследването „Вулканите, наводненията, археологията и политиката“ беше изригването на вулкана Еяфялайокул в Исландия на 20 март 2010 година и събитията след него, привлекли за повече от месец вниманието на световната общественост &#8211; главно парализирането на въздушния транспорт почти по цялата планета. За пореден път беше извършена серия от манипулации със съзнанието на обществеността, като същността и причината за манипулацията остана загадка за повечето хора. Едва ли има образовани хора, които да не знаят, че такива изригвания са нещо обикновено и че стават ежегодно по няколко пъти, без интересът на световната общественост да бъде привлечен към тях – изключение правят непосредствено засегнатите общности. Затова и недоумението на мнозина беше голямо: как едно такова малозначително събитие може да повлияе до такава степен нормалното протичане на живота, като парализира транспортната система на планетата. Кликнете тук за PDF версия на настоящия текст. Вулканът изригна в една страна, отдалечена от центровете на световната политика и култура. Ако информационните медии не бяха оповестили масовото прекъсване на въздушния транспорт, за този вулкан едва ли щеше да научи някой извън тесния кръг на специалистите – геолози, биолози, зоолози, климатолози и т.н. Макар последната група от заинтересуваните този път да беше най-малката от [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2011/01/2387/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>21</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Готи и гети, изследвания II, второ допълнено издание</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2011/01/2370/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2011/01/2370/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 02 Jan 2011 15:32:29 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[Археология]]></category>
		<category><![CDATA[История]]></category>
		<category><![CDATA[Препоръчано]]></category>
		<category><![CDATA[Асен Чилингиров]]></category>
		<category><![CDATA[Готи и гети]]></category>
		<category><![CDATA[Цели книги]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.ivanstamenov.com/?p=2370</guid>
		<description><![CDATA[Из предговора на д-р Асен Чилингиров: Също както при първата част от този сборник, новото издание и на втората част се наложи не само поради нейното бързо изчерпване, но и от нуждата да се добавят още някои материали, с които обемът на книгата беше значително увеличен. Тези добавки засягат преди всичко писмените извори, в които са включени всички сведения за присъствието на “етнически германци” по нашите земи и изобщо по Северното Причерноморие през късната античност и средновековието. Но също и още писмени извори за най-старата история на нашия народ. Всеки народ се идентифицира със своята история, с приноса си към културата на човечеството, и няма по-ефикасно оръжие срещу един народ от унищожаването на неговата история и идентичност. В цялата световна история не познавам друг народ, освен нашия, срещу когото това оръжие да е прилагано по-целенасочено и по-последователно, и то в течение на хилядолетия. До ден днешен. Гонили са го от неговата земя, при това многократно; опитвали са да го подчинят и да го претопят, но той е устоял на всички изпитания от природни бедствия и многобройни вражески нашествия, без да загине и изчезне, като е запазил своите характерни особености – добри и лоши. А неговите врагове и покорители са се [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2011/01/2370/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>2</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Цяла книга: «Праславянските племена» от Чавдар Бонев</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2010/10/2290/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2010/10/2290/#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 22 Oct 2010 17:53:29 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<category><![CDATA[Цели книги]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.ivanstamenov.com/?p=2290</guid>
		<description><![CDATA[Монографията «Праславянските племена» на Чавдар Бонев, изд. Институт по балканистика при Българската академия на науките, съдържа изследване в четири тома върху темата за произхода на славяните и съдбата на тракийския етнос. Застъпената теза на автора е, че римската експанзия на балкано-дунавските земи е предизвикала изселване на част от тракийското население на север. Преселниците намерили нови обиталища на земите между Северните Карпати и Балтийско море, между поречието на Днестър – Днепър и долината на Тиса. Така се създали три праславянски племенни групи: Вант-(Венеди), Анти и Ганти. През VI век западната група получила ново название – склавини, което се наложило като общ етноним за трите клона. Така в изследването е показано, че т.нар. славяни са потомци на тракийските изселници от балкано-дунавските земи. Отхвърлена е тезата за прикарпатската прародина на славяните. Авторът изпозва названието «праславяни» за периода до края на V век и с него са означени траките по двата бряга на Дунав. Проследява се формирането на праславянските (тракийски) племена и разселванията им при римското нашествие. «Праславянските племена» е в четири обемисти тома. Благодарности на автора – Чавдар Бонев, за безвъзмездно предоставената възможност за разпространение, както и на Петър Георгиев, че ми обърна внимание на този важен труд. «Праславянските племена» ТОМ 1 (PDF, [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2010/10/2290/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>15</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>«Убий Сабазий, убий Българина» &#8211; нова цяла книга</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2010/10/2278/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2010/10/2278/#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 12 Oct 2010 18:49:02 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<category><![CDATA[Петър Георгиев]]></category>
		<category><![CDATA[Цели книги]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.ivanstamenov.com/?p=2278</guid>
		<description><![CDATA[От автора Петър Георгиев: Удивителна е историята на народите. В «Илиада» Омир описва народа на долопите като ахиловите мирмидони в събития, случили се 1200 години преди Христа. Седемстотин години по-късно те са споменати от Херодот. В началото на новата ера за тях говори Страбон, а малко по-късно и Павзаний. През 1018 г. Нестор описва народа дулоби там, където е Стара Велика България за събития, станали в шести век. А в началото на седми век Малала говори за мирмидоните – българи. Впрочем, къде се е  намирала Стара Велика България, кои са народите, описани в Именника, които владееха «оттатък Дунава с остригани глави»? Прав ли е Малала – българите, това са потомци на ахиловите мирмидони от народа долоби. А къде бихте могли да научите, че хуните, антите, котрагите и аварите са обитавали древните земи на Етолия, Акарнания, Епир и Илирия? Българските титли от Първото българско царство са с балкански произход, с корени от древните религии на тракийските и пелазгийски народи. Всичко това е по-вероятната история на балканските народи, описана в книгата «Убий Сабазий, убий Българина». Тя е естественото и логично продължение на «Траки, готи, славяни». » ИСКАМ КНИГАТА! « (В архива: PDF, 185 стр., 12.1 MB) Tweet]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2010/10/2278/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>22</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Православната църква</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2010/09/2218/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2010/09/2218/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 19 Sep 2010 09:51:28 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<category><![CDATA[Асен Чилингиров]]></category>
		<category><![CDATA[Кривославие и свещен бяс]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.ivanstamenov.com/?p=2218</guid>
		<description><![CDATA[Какво означават понятията «православие», «православна църква» и «българска православна църква»? На всеки, който има дори съвсем повърхностни познания по история, е много добре известно, че тези понятия съвсем не са еднозначни, а още по-малко синоними. Но нека ги разгледаме поотделно. Какво означава думата «православие» – при какви обстоятелства се създава понятието «православие» и кой определя неговата същност, т.е., когато то се прилага по отношение на религията, кой определя дали тази религия е права или не. И коя е мярката, кой е аршинът за това? Смятам, че тук са необходими няколко пояснителни думи, тъй като в България съществуват твърде смътни представи за това понятие – и това се отнася дори за малцината читатели, които като мене в детските си години са изучавали в училището Вероучение, а не само за голямата част от българската интелигенция, която вместо вероучение изучаваше История на ВКП (б). Както ще забележим при по-нататъшното разглеждане на въпроса обаче, съществена разлика в принципите на историографията при тези две привидно диаметрално противоположни дисциплини няма. Аз нямам намерение да излагам в подробности споровете, протекли в първите четири века от първото християнско хилядолетие, но в основните си противоречия не стихнали и до днес. За изучавалите История на ВКП (б) е много лесно [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2010/09/2218/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>43</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Пълната версия на книгата «Готи и гети &#8211; Изследвания I»</title>
		<link>http://www.otizvora.com/2010/08/2108/</link>
		<comments>http://www.otizvora.com/2010/08/2108/#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 12 Aug 2010 21:19:24 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Стопанина</dc:creator>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<category><![CDATA[Асен Чилингиров]]></category>
		<category><![CDATA[Готи и гети]]></category>
		<category><![CDATA[Цели книги]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.ivanstamenov.com/?p=2108</guid>
		<description><![CDATA[Из увода от автора &#8211; доктор Асен Чилингиров: Изясняването на «готския въпрос» е свързано с много важни въпроси от историята на нашия народ, с които се е спекулирало от векове и продължава да се спекулира и до днес. В продължение на векове по всички тези въпроси са се създали и вкоренили редица предубеждения без каквито и да било основания. Изказани някога като предположения, те са възприети като факти и са предавани от поколение на поколение учени, макар да не съдържат и най-малката частица от истина. Те обременяват нашата наука, но и нашето съзнание &#8211; като тежка ипотека, оставена ни от миналите векове, с която сега ние навлизаме в новото хилядолетие. Макар и само повърхносто, в книгата са разгледани и проблемите, свързани с обичаите, езика,  писмеността, вярванията, религията и произхода на нашия народ. Те са тясно свързани с «готския въпрос», но изискват по-задълбочено представяне на историческите извори и на данните от археологическите изследвания, на които тук, в рамките на този сборник, не може да се отдели достатъчно място.  Въпреки това, дори общия преглед на материята в настоящия сборник може поне да събуди интереса на читателя към размисъл и към преосмисляне на неговите убеждения и предубеждения, с които е обременен още от [...]]]></description>
		<wfw:commentRss>http://www.otizvora.com/2010/08/2108/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>5</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>

